По повод преместването на тленните останки на цар Фердинанд от църквата "Свети Августин" в гр. Кобург в двореца "Врана" в София, разговаряме за самия монарх, за интерпретациите на ролята му в новата ни история, и за династията изобщо.
Участниците – професор Иван Илчев, проф. Искра Баева и Николай Поппетров разглеждат въпросите от различни ъгли, но призовават за сериозен и научен подход към темата.
Според проф. Иван Илчев България по това време не е можела да излъчи владетел от своите среди, въпреки че е имала талантливи политици. Той смята за основна грешка на Фердинанд ролята му за разпалване на Междусъюзническата война, но оценява дейността му и за обявяване независимостта на България, както и уменията му в сферата на международните контакти и дипломацията.
Проф. Искра Баева е убедена, че във внасянето на монарх отвън, както при Батенберг, така и при Фердинанд, българският народ демонстрира известен комплекс за малоценност, който според е нея е актуален и до днес.
Николай Поппетров пък разказва за перипетиите през последните десетилетия около въпроса с пренасяне на тленните останки на цар Фердинанд в България, и се присъединява към мнението, че основната грешка на монарха е през 1913 г., а не през 1915.
Участниците в дискусията споменават за разностранните интереси на царя – например в сферата на орнитологията, механиката, ботаниката и географията, и изтъкват ролята му за развитие на тогавашната ни наука. Накрая се обединяват около призива за спокойно отношение към бившите български управници в историческата наука, като приемат, че обективният подход към тях за единствено правилен.
Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон..
Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..
В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..
Проф. Сергей Герджиков е претворил в книгата "Мексико – 1001 чудеса на света" пътешествието си из Мезоамерика. Мексико винаги е любопитна тема, особено с вещ в антропологията и във философията на науката човек като проф. Герджиков. Изследванията му са залегнали в близо 150 научни труда. Пътешествието му е започнало от столицата Мексико сити – град с..
Гьобекли тепе е един от най-новите и най-интересните археологически обекти в Република Турция, където въпросите все още са повече от отговорите, които учените могат да дадат. Гьобекли тепе или Кореместият хълм, както се превежда буквално от турски език, днес е един от най-важните археологически обекти в света. Учените го определят като най-старото..
Лято, море и различни култури а ще се срещнат в Созопол на 18-ия Международен младежки фестивал-конкурс на изкуствата "Музите" (от 5 юли до 15 юли) ...
З а женската сексуалност и за мъжкия поглед към жените, поглед, който срещаме върху билбордове, рекламни пана, публични пространства, корици на модни..
Проф. Сергей Герджиков е претворил в книгата "Мексико – 1001 чудеса на света" пътешествието си из Мезоамерика. Мексико винаги е любопитна тема, особено с вещ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg