По повод преместването на тленните останки на цар Фердинанд от църквата "Свети Августин" в гр. Кобург в двореца "Врана" в София, разговаряме за самия монарх, за интерпретациите на ролята му в новата ни история, и за династията изобщо.
Участниците – професор Иван Илчев, проф. Искра Баева и Николай Поппетров разглеждат въпросите от различни ъгли, но призовават за сериозен и научен подход към темата.
Според проф. Иван Илчев България по това време не е можела да излъчи владетел от своите среди, въпреки че е имала талантливи политици. Той смята за основна грешка на Фердинанд ролята му за разпалване на Междусъюзническата война, но оценява дейността му и за обявяване независимостта на България, както и уменията му в сферата на международните контакти и дипломацията.
Проф. Искра Баева е убедена, че във внасянето на монарх отвън, както при Батенберг, така и при Фердинанд, българският народ демонстрира известен комплекс за малоценност, който според е нея е актуален и до днес.
Николай Поппетров пък разказва за перипетиите през последните десетилетия около въпроса с пренасяне на тленните останки на цар Фердинанд в България, и се присъединява към мнението, че основната грешка на монарха е през 1913 г., а не през 1915.
Участниците в дискусията споменават за разностранните интереси на царя – например в сферата на орнитологията, механиката, ботаниката и географията, и изтъкват ролята му за развитие на тогавашната ни наука. Накрая се обединяват около призива за спокойно отношение към бившите български управници в историческата наука, като приемат, че обективният подход към тях за единствено правилен.
Точно сто години след рождението на писателя Генчо Стоев говорим за шедьовъра му – "Цената на златото", и за историческата памет, интерпретирана от перата на писателите ни. Заедно с професорите Евдокия Борисова, Пламен Антов, с писателя Деян Енев, журналиста и поета Божидар Грозев и докторанта от Шуменския у-т "Константин Преславски" Валентина..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..
От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..
Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg