Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомен за Емилиян Станев (видео)

| обновено на 30.05.24 в 11:01

"Колкото по-гъста е тъмнината, толкова по-силна трябва да е светлината, за да я разпръсне." Тези думи на Емилиян Станев в романа "Антихрист" ни напомнят за мощта на светлината и надеждата, дори в най-тъмните времена. Днес си спомняме за великия български писател по повод Деня на Св. Емилия.

Емилиян Станев, роден през 1907 г. във Велико Търново, преминава детството си под знака на три войни, които оставят дълбоки белези върху неговата личност и творчество. 

През 1922 г. семейството му се премества в Елена, където той учи до 10-и клас. Според самия писател местният говор в град Елена му помага да усвои ритъма на българската реч, който придава красота и сила на словото му.

Станев изпитва дълбока любов и привързаност към природата, което се отразява в неговите анималистични разкази, с които започва литературния си път. Творчеството му е изключително разнообразно, включвайки социална и философска проза, исторически романи и повести. Друга забележителна мисъл на Станев гласи: "Правото да лъжат имат само тези, които лъжат красиво".

Сред най-значимите му книги са "Примамливи блясъци" (1938), "Вълчи нощи" (1943), "Делници и празници" (1945), "Дива птица" (1946), "В тиха вечер" (1948), "Крадецът на праскови" (1948), "Иван Кондарев" (1958-1964), "Легенда за Сибин, преславският княз" (1968), "Антихрист" (1970), "Търновската царица" (1974) и много други. Той също така е автор на книги за деца и юноши, като "През гори и води" (1943), "Лакомото мече" (1944), "Повест за една гора" (1948), "Когато скрежът се топи" (1950) и "Чернишка" (1950).

Емилиян Станев умира на 15 март 1979 г. в София, оставяйки зад себе си литературно наследство, което продължава да вдъхновява и днес. Неговите думи и творби са светлина, която разпръсва мрака и показва пътя към красотата и истината.

Чуйте коментара в звуковия файл и какво казва приживе Йордан Радичков за писателя. 


По публикацията работи: Зоя Димитрова
ВИЖТЕ ОЩЕ
Читалището в Црънча

На гости в село Црънча

Црънча се намира в община Пазарджик и в него  живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..

публикувано на 03.03.25 в 15:35

Поднесеният от цар Борис III златен венец на връх Св. Никола се показва за първи път

Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..

публикувано на 03.03.25 в 14:42
Тодор Чобанов

На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали

Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..

публикувано на 03.03.25 в 13:30
Доц. Ивайло Найденов

Забравената трагедия на Калофер: Клането в църквата "Св. Троица"

Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..

публикувано на 03.03.25 в 10:39

Щрихи към Ботев: Разговор с Цветанка Неделчева

В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..

обновено на 03.03.25 в 10:33