"Колкото по-гъста е тъмнината, толкова по-силна трябва да е светлината, за да я разпръсне." Тези думи на Емилиян Станев в романа "Антихрист" ни напомнят за мощта на светлината и надеждата, дори в най-тъмните времена. Днес си спомняме за великия български писател по повод Деня на Св. Емилия.
Емилиян Станев, роден през 1907 г. във Велико Търново, преминава детството си под знака на три войни, които оставят дълбоки белези върху неговата личност и творчество.
През 1922 г. семейството му се премества в Елена, където той учи до 10-и клас. Според самия писател местният говор в град Елена му помага да усвои ритъма на българската реч, който придава красота и сила на словото му.
Станев изпитва дълбока любов и привързаност към природата, което се отразява в неговите анималистични разкази, с които започва литературния си път. Творчеството му е изключително разнообразно, включвайки социална и философска проза, исторически романи и повести. Друга забележителна мисъл на Станев гласи: "Правото да лъжат имат само тези, които лъжат красиво".
Сред най-значимите му книги са "Примамливи блясъци" (1938), "Вълчи нощи" (1943), "Делници и празници" (1945), "Дива птица" (1946), "В тиха вечер" (1948), "Крадецът на праскови" (1948), "Иван Кондарев" (1958-1964), "Легенда за Сибин, преславският княз" (1968), "Антихрист" (1970), "Търновската царица" (1974) и много други. Той също така е автор на книги за деца и юноши, като "През гори и води" (1943), "Лакомото мече" (1944), "Повест за една гора" (1948), "Когато скрежът се топи" (1950) и "Чернишка" (1950).
Емилиян Станев умира на 15 март 1979 г. в София, оставяйки зад себе си литературно наследство, което продължава да вдъхновява и днес. Неговите думи и творби са светлина, която разпръсва мрака и показва пътя към красотата и истината.
Чуйте коментара в звуковия файл и какво казва приживе Йордан Радичков за писателя.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg