Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нова България: чешката диря

Константин Иречек
Снимка: royalbulgariaincolour.com

Близки и далечни народи са оставили дълбоки следи в историята ни. Повечето следи са следствие на завоевателни и отбранителни войни, а голям брой от контактите са били ако не с военни, то главно с търговски цели.

Чехите обаче са изключение. 50 г. след голямото издание на "Пътувания по България" на К. Иречек и 136 г. след излизането му в Прага говорим за чешкото културно, научно и стопанско присъствие у нас – за Шкорпил, братя Прошек и Мърквичка, за Чапек, Хашек, Храбал, Кундера, дори за това защо е чех Георг Хених от романа на Виктор Пасков. Събеседници са проф. Владимир Пенчев, доц. Ани Бурова, преводачът Васил Самоковлиев, журналистът Емил Басат, поетът и журналистът Лидия Гълъбова.

Професор Владимир Пенчев разсъждава за причините за "чешката инвазия" у нас преди близо век и половина и я търси в ентусиазма, но и в практицизма на тогавашните поданици на Австо-Унгария, намиращи у нас и поле за културна, научна и бизнес изява, но намиращи и един близък по дух народ. Доц. Ани Бурова, Васил Самоковлиев и Емил Басат разказват за състоянието на българската бохемистика, за преводите на чешки писатели у нас, за т. нар. "културна реверсия", която също има място днес, и която ни превръща от обект за изследване преди век и половина вече в субект, който може да върне част от културния дълг.

Лидия Гълъбова споделя прекия си опит от българското културно присъствие в днешна Чехия и разказва за фигурите, запазили интерес към България не само като туристическа дестинация, но и като създател на културни ценности.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Тази година Олимпийският отбор по астрономия и астрофизика е с най-добри постижения

Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..

публикувано на 13.09.25 в 10:25
Залата с кристалите

Национален природонаучен музей – епизод 2: Минерали и изкопаеми животни, асеновградски филиал на НПМ

Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...

публикувано на 12.09.25 в 09:05

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 2 – Грънчарство и керамика

Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..

публикувано на 11.09.25 в 17:01
Княз Александър Батенберг влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк, гравюра.

Съединение? Или присъединяване?

Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г.  Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..

публикувано на 11.09.25 в 08:25

Регионален исторически музей Бургас: Природонаучна експозиция

Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..

публикувано на 09.09.25 в 16:30