Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нова България: чешката диря

Константин Иречек
Снимка: royalbulgariaincolour.com

Близки и далечни народи са оставили дълбоки следи в историята ни. Повечето следи са следствие на завоевателни и отбранителни войни, а голям брой от контактите са били ако не с военни, то главно с търговски цели.

Чехите обаче са изключение. 50 г. след голямото издание на "Пътувания по България" на К. Иречек и 136 г. след излизането му в Прага говорим за чешкото културно, научно и стопанско присъствие у нас – за Шкорпил, братя Прошек и Мърквичка, за Чапек, Хашек, Храбал, Кундера, дори за това защо е чех Георг Хених от романа на Виктор Пасков. Събеседници са проф. Владимир Пенчев, доц. Ани Бурова, преводачът Васил Самоковлиев, журналистът Емил Басат, поетът и журналистът Лидия Гълъбова.

Професор Владимир Пенчев разсъждава за причините за "чешката инвазия" у нас преди близо век и половина и я търси в ентусиазма, но и в практицизма на тогавашните поданици на Австо-Унгария, намиращи у нас и поле за културна, научна и бизнес изява, но намиращи и един близък по дух народ. Доц. Ани Бурова, Васил Самоковлиев и Емил Басат разказват за състоянието на българската бохемистика, за преводите на чешки писатели у нас, за т. нар. "културна реверсия", която също има място днес, и която ни превръща от обект за изследване преди век и половина вече в субект, който може да върне част от културния дълг.

Лидия Гълъбова споделя прекия си опит от българското културно присъствие в днешна Чехия и разказва за фигурите, запазили интерес към България не само като туристическа дестинация, но и като създател на културни ценности.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

До Бора Бора се пътува най-малко три дни, но си струва!

Мечтаният от мнозина остров Бора Бора е малко късче земя от архипелага Дружествени острови на Френска Полинезия, заобиколено от лагуна и риф. В центъра му е разположен застинал вулкан. По последни данни коренните жители, които са родени сред дивната му красота са близо 9 хиляди души. Наричат Бора Бора най-красивия остров на света. Когато..

публикувано на 02.11.24 в 12:15
Деканът на Физическия факултет проф. дфзн Георги Райновски (в средата), Ивайло Младенов и Ани Костова

135 години отбелязва Физическият факултет на СУ "Климент Охридски"

По повод 1-ви ноември, Деня на народните будители, екипът на предаването "Следобед за любопитните" гостува на Физическия факултет на СУ. Тази година факултетът отбелязва 135 години от създаването си и 70 години от членството на България в ЦЕРН и 25 години от присъединяването на България към него. Факултетът има водещо място в работата на..

публикувано на 01.11.24 в 14:39

Църква и власт – имперски практики

"Третият Рим и Църквата" е тема и на новия том в изследването на българския монах Калистрат Зогграфски от Атон. Заедно с Митко Новков, публицист и културолог, и с Иван Йовчев, главен асистент от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Говорим за Църквата като проекция на Божия промисъл на Земята, но и за институционалните ѝ падения и..

публикувано на 01.11.24 в 09:26
Светлана Нанчева и Юрий Анджекарски

Технологии на доброто или как добрите каузи да станат добри практики

Сдружение "Професионален форум за образованието" започна нов проект, насочен най-вече към младите, желаещи да отделят време и енергия за общественополезни цели. Първото събитие по проекта беше форум на 24 октомври с участието на ученици и студенти от София, както и организации, занимаващи се с различни социални каузи и доброволчество, които..

публикувано на 31.10.24 в 09:00
Наталия Ромалийска

Таврийската българка Наталия Ромалийска: Виждам си бъдещето тук

Наталия гостува в предаването "За думите" на 29 октомври – Ден на бесарабските българи. Държи в името на празника да се споменават и българите от Таврия (българските преселници от Бесарабия, царска Русия, които след 1856 г. попадат в пределите на Княжество Молдова и след няколко години, принудени от лошото отношение на молдовската власт и подмамени..

публикувано на 30.10.24 в 16:37