Близки и далечни народи са оставили дълбоки следи в историята ни. Повечето следи са следствие на завоевателни и отбранителни войни, а голям брой от контактите са били ако не с военни, то главно с търговски цели.
Чехите обаче са изключение. 50 г. след голямото издание на "Пътувания по България" на К. Иречек и 136 г. след излизането му в Прага говорим за чешкото културно, научно и стопанско присъствие у нас – за Шкорпил, братя Прошек и Мърквичка, за Чапек, Хашек, Храбал, Кундера, дори за това защо е чех Георг Хених от романа на Виктор Пасков. Събеседници са проф. Владимир Пенчев, доц. Ани Бурова, преводачът Васил Самоковлиев, журналистът Емил Басат, поетът и журналистът Лидия Гълъбова.
Професор Владимир Пенчев разсъждава за причините за "чешката инвазия" у нас преди близо век и половина и я търси в ентусиазма, но и в практицизма на тогавашните поданици на Австо-Унгария, намиращи у нас и поле за културна, научна и бизнес изява, но намиращи и един близък по дух народ. Доц. Ани Бурова, Васил Самоковлиев и Емил Басат разказват за състоянието на българската бохемистика, за преводите на чешки писатели у нас, за т. нар. "културна реверсия", която също има място днес, и която ни превръща от обект за изследване преди век и половина вече в субект, който може да върне част от културния дълг.
Лидия Гълъбова споделя прекия си опит от българското културно присъствие в днешна Чехия и разказва за фигурите, запазили интерес към България не само като туристическа дестинация, но и като създател на културни ценности.
Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН. Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..
На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
Античният керамичен център край Павликени е едно от значимите археологически открития в България. Историята на неговото разкриване започва през 1971..
Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
