Пламен Димов и средата, която си правим сами

"Хага" е от театралните постановки, в които актьорската игра носи наслада за сетивата. Едно истинско пиршество. Пиршество на актьорската игра, но с ясно заявена позиция. Потвърждава го и "Икар"-ът, който спектакълът получи през тази 2024-та година.

Ще кажете, предаването, в което става дума за "Хага", е за кино, защо се говори за театър? Ами те са свързани и някак едното винаги е предшествало другото. Пък и когато става дума за актьора и неговото превъплъщение, царят други правила. В случая следваме тези на Пламен Димов.

Пламен казва, че е алчен за театър. За театъра, който задава въпроси. Цялата разкрепостеност на сцената, при която всяка вечер, когато в едно и също представление, ти се случва нещо ново и е съвсем истинско за теб и за зрителите, всъщност е въпрос на практика. Неслучайно Пламен Димов държи на това да трупа все повече опит.

Трябва винаги да си вкарваш сам по нещо ново, което да държи пламъка ти жив, отваряш сетивата си и ти се случва нещо различно, разказва актьорът.

"Практикуваме маймунджилъци всъщност – казва той – за да може един ден да седнем и да си говорим сериозно. Маймунджилъците ни карат да можем един ден да ревем. Колкото повече – толкова повече."

От него отново става ясно колко е важно партньорството на сцената. Точно тогава играеш персонажа, а не представата за него. Тогава вече живееш на сцената чрез човека, в чиято душа влагаш своята.

В театъра, смята Димов, има една спирала, която тръгва от едно място и стига до друго, но винаги тръгваш отначало и всеки път, когато се изкачваш, трябва да е наново. Киното пък е по-линейно, защото трябва да концентрираш всичко в един момент.

Хубаво е да се оставяш на мига, в който ти се случва всичко на сцената. Може да те хване емоцията, а може и да не го направи, но днес това си ти и в това няма нищо лошо, обяснява той.

Според Пламен Димов човек е свободен, когато вярва в себе си.

"Мисля, че ние като народ не вярваме в себе си и в това, на което сме способни, което директно ни поробва – допълва актьорът. – Ако вярваме в себе си като хора и дай боже, някой ден като човеци, да можем да се обединим зад нещо като народ и да вярваме в него – това вече съвсем ще промени играта."

На мнение е, че в България има изключително много талантливи хора, просто им се налага да предприемат много неща едновременно, за да могат да оцелеят. Все пак средата си я правиш самият ти и точно затова трябва да приемеш Аз-а си и себе си в професията, която си си избрал.

Егоцентризмът за Пламен е защитен механизъм. По негови думи той може да бъде полезен понякога. Суетата също я има, но не трябва да я оставяш да води. Отново здравословната среда на работа е съществена.

Пламен Димов е част от трупата на Народния театър и изпраща добър сезон. Очакват го още много такива. Гледаме го във "Венецианският търговец", "Медея", "Хага" и още много представления. Гледахме го и в сериали като "Мен не ме мислете", "Вина", "Забранена любов", във филми като "Записки по едно предателство", "Екшън" и други.


Той високо цени драматургията в едно представление или филм и отбелязва, че именно текстовете, които се занимават с актуалните теми днес, независимо кога са писани, и които задават от вечните въпроси, му помагат в комуникацията му с хората.

Важното е, твърди още актьорът, и какъв зрителски интерес възпитаваме у публиката.

Що се отнася до недосегаемостта на сцената – тя се състои в това да кажеш някои неща в очите на хората и да ги вакуумираш. Пламен Димов има такъв момент на недосегаемост в "Хага" – чуйте за него в звуковия файл.