Какво се случи на 26-и април 1986 година след аварията на атомната централа в Чернобил, какво бе оповестено в България и какво направиха властите – на тези въпроси отговаря в предаването "Следобед за любопитните" Атанас Кръстанов – физик и експерт.
"Преди всичко науката за радиационната безопасност обхваща всички хуманитарни науки – физика, радиационна физика, биология, биохимия, генетика, социология и политика, всичко в този сектор. Така че това, което се случи тогава, има допирни точки с всички тези науки, както и с всички органи, които имаха отговорности, свързани с такива ситуации тогава", заявява в предаването "Следобед за любопитните" Кръстанов.
Когато се случи аварията, допълва той, метеорологичните условия над България бяха особени, ветровете завъртяха облака от радиоактивни вещества първо към Северна Европа, след това към Югославия и по-късно у нас, което бе в началото на май. Никой, освен шведските ядрени експерти, не знаеха за аварията, припомня експертът.
"Това, което бе измерено на 2-ри май 1986 година, реално бе радиацията от предния ден", уточнява Кръстанов. Най-големите замърсявания у нас, според него, са били до 15-16-и май, тогава имаше и доста дъждове и се получиха радиоактивни отлагания, затова и радиоактивните отлагания бяха в районите на високите планини – главно в района на Родопите, Пирин, Рила, Странджа и Стара планина.
Най-опасните отлагания при такава авария, според Кръстанов, са изотопите на йода, въпреки че коктейлът от отрови е голям. Тогава, припомня експертът, населението у нас не само не е било информирано, но не са съобщени и мерките, които е трябвало да се предприемат. Това от своя страна води до рязко повишаване заболеваемостта на щитовидната жлеза и то най-вече при децата. За жалост в онези години 1986-1987 не са дадени препоръки как да се предпази населението от тази заплаха. Въпреки това група български експерти са информирали за замърсяемостта и мерките, които е трябвало да се предприемат, но тяхното мнение не е било зачетено, припомня в предаването експертът.
Около месец след аварията международните здравни организации са предприели скринингови изследвания в Беларус, Украйна и Русия, но в България проф. Бобев, който е бил главен педиатър и директор на Онкологичния детски център, е посочил пряката зависимост между радиационното замърсяване и заболяването на щитовидната жлеза при децата, припомня Атанас Кръстанов. Очакванията на лекарите тогава са били тази заболеваемост да се завиши от 10 до 20 пъти, тъй като все пак има и латентен период на това заболяване.
Години по- късно данните са били променени и скринингът не е продължил. Атанас Кръстанов подготвя и филм "Хроники на неудобните истини. България след ядрената авария в Чернобил", в който представя събраните факти за случилото се тогава и действията на експерти и власти у нас. В него са поднасят неподправени факти и данни, събрани и чрез разговори с хора, които са отчитали и данните от 1986 година. Очаква се работата по този филм да приключи до края на тази година и през следващата година да бъде показан на аудиторията.
Целия разговор на Ани Костова с Атанас Кръстанов в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Тя е дългогодишна учителка по български език и литература в гр. Провадия, авторка е на многобройни художествени и публицистични текстове, през 2024 г. излезе първата ѝ самостоятелна книга с разкази “Човекът от последния вагон“. Преди години е гостувала в рубриката "Всичко за образованието" по повод на едно от отворените си писма, в които изразява..
"Ситуацията действително е стигнала до момент, в който би трябвало да говорим за образованието като за един национален приоритет, решаването на проблемите в който всъщност граничи с националната сигурност, т.е. говорим за образованието като един от факторите,който гарантира нашата национална сигурност…", казва д-р Светла Петрова, експерт от"Фондация..
Коледа е един празник, в който можем да празнуваме живота и това, че сме заедно, сподели в ефира на "Следобед за любопитните" психоаналитикът Милена Ташкова. Това е един празник и очакване, който свързваме със семейството и хубавите спомени, допълни тя. Често пъти, признава психоаналитикът, съм се питала кое е по- хубаво очакването на Коледа или..
Заедно с Елица Великова, психолог и арттерапевт и Петър Вълчев, режисьор на късометражния филм "И това е за тази Коледа", търсим отговор на въпроса кое е състоянието, което е обратно на самотата. Двамата са водещи на "Кинотерапия – семинар за свързването, покоя и празнуването", който ще се проведе на 27 и 28 декември в Института за изкуство и..
"Той е магия, той е мега микс от аромати, той е преживяване, той те завладява и си играе с нас, той е капризен..." Така определят "главния герой" на следващия разказ хората, които го докосват всеки ден и със страст обясняват за него, а това "той" с толкова много определения е шоколадът. Обичате ли шоколад? Не? Може би, защото не сте опитали..
"Следва изпълнението на Жана Янева!…", но, докато звучи в главата на зрителите красивият глас на Мария Илиева, която дава живот на думите на Дамян Дамянов..
"КМаркетингFactbook" издаде своя годишен бизнес доклад за най-големите комуникационни агенции. Какво е лицето на комуникационната индустрия през 2024..
Какви политики бяха следвани в сферата на културата през изминалата година, в каква посока бяха насочени бюджетните програми и с каква мисъл трябва да се..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
