Какво се случи на 26-и април 1986 година след аварията на атомната централа в Чернобил, какво бе оповестено в България и какво направиха властите – на тези въпроси отговаря в предаването "Следобед за любопитните" Атанас Кръстанов – физик и експерт.
"Преди всичко науката за радиационната безопасност обхваща всички хуманитарни науки – физика, радиационна физика, биология, биохимия, генетика, социология и политика, всичко в този сектор. Така че това, което се случи тогава, има допирни точки с всички тези науки, както и с всички органи, които имаха отговорности, свързани с такива ситуации тогава", заявява в предаването "Следобед за любопитните" Кръстанов.
Когато се случи аварията, допълва той, метеорологичните условия над България бяха особени, ветровете завъртяха облака от радиоактивни вещества първо към Северна Европа, след това към Югославия и по-късно у нас, което бе в началото на май. Никой, освен шведските ядрени експерти, не знаеха за аварията, припомня експертът.
"Това, което бе измерено на 2-ри май 1986 година, реално бе радиацията от предния ден", уточнява Кръстанов. Най-големите замърсявания у нас, според него, са били до 15-16-и май, тогава имаше и доста дъждове и се получиха радиоактивни отлагания, затова и радиоактивните отлагания бяха в районите на високите планини – главно в района на Родопите, Пирин, Рила, Странджа и Стара планина.
Най-опасните отлагания при такава авария, според Кръстанов, са изотопите на йода, въпреки че коктейлът от отрови е голям. Тогава, припомня експертът, населението у нас не само не е било информирано, но не са съобщени и мерките, които е трябвало да се предприемат. Това от своя страна води до рязко повишаване заболеваемостта на щитовидната жлеза и то най-вече при децата. За жалост в онези години 1986-1987 не са дадени препоръки как да се предпази населението от тази заплаха. Въпреки това група български експерти са информирали за замърсяемостта и мерките, които е трябвало да се предприемат, но тяхното мнение не е било зачетено, припомня в предаването експертът.
Около месец след аварията международните здравни организации са предприели скринингови изследвания в Беларус, Украйна и Русия, но в България проф. Бобев, който е бил главен педиатър и директор на Онкологичния детски център, е посочил пряката зависимост между радиационното замърсяване и заболяването на щитовидната жлеза при децата, припомня Атанас Кръстанов. Очакванията на лекарите тогава са били тази заболеваемост да се завиши от 10 до 20 пъти, тъй като все пак има и латентен период на това заболяване.
Години по- късно данните са били променени и скринингът не е продължил. Атанас Кръстанов подготвя и филм "Хроники на неудобните истини. България след ядрената авария в Чернобил", в който представя събраните факти за случилото се тогава и действията на експерти и власти у нас. В него са поднасят неподправени факти и данни, събрани и чрез разговори с хора, които са отчитали и данните от 1986 година. Очаква се работата по този филм да приключи до края на тази година и през следващата година да бъде показан на аудиторията.
Целия разговор на Ани Костова с Атанас Кръстанов в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Яна Данаилова е докторант по човешка физиология, магистър по хранене и здравен мениджмънт, сертифициран нутриционист и председател на Сдружението на нутриционистите в България, професионален член на Американската асоциация по хранене ( ANA ). Обучението ѝ в България е допълнено от редица специализации в чуждестранни образователни институции и..
В рубриката на "Нашият ден", в която гостуват зелените новатори на България, говори Стойчо Стоев , директор "Природозащита" към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Гостът разказва за провежданите от БДЗП курсове за разпознаване на птици : " Важна част от нашата работа и мисия е да запознаем хората с птиците и да ги привлечем..
В края на месец януари бяха връчени наградите "Еврика" за тридесет и пети пореден път. Те се присъждат на млади хора за техните значими постижения в науката, за изобретения с голяма обществена значимост, за постижения в управлението на стопански организации, както и за най-високи резултати в развитието на селскостопански дейности. Носител..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg