Какво се случи на 26-и април 1986 година след аварията на атомната централа в Чернобил, какво бе оповестено в България и какво направиха властите – на тези въпроси отговаря в предаването "Следобед за любопитните" Атанас Кръстанов – физик и експерт.
"Преди всичко науката за радиационната безопасност обхваща всички хуманитарни науки – физика, радиационна физика, биология, биохимия, генетика, социология и политика, всичко в този сектор. Така че това, което се случи тогава, има допирни точки с всички тези науки, както и с всички органи, които имаха отговорности, свързани с такива ситуации тогава", заявява в предаването "Следобед за любопитните" Кръстанов.
Когато се случи аварията, допълва той, метеорологичните условия над България бяха особени, ветровете завъртяха облака от радиоактивни вещества първо към Северна Европа, след това към Югославия и по-късно у нас, което бе в началото на май. Никой, освен шведските ядрени експерти, не знаеха за аварията, припомня експертът.
"Това, което бе измерено на 2-ри май 1986 година, реално бе радиацията от предния ден", уточнява Кръстанов. Най-големите замърсявания у нас, според него, са били до 15-16-и май, тогава имаше и доста дъждове и се получиха радиоактивни отлагания, затова и радиоактивните отлагания бяха в районите на високите планини – главно в района на Родопите, Пирин, Рила, Странджа и Стара планина.
Най-опасните отлагания при такава авария, според Кръстанов, са изотопите на йода, въпреки че коктейлът от отрови е голям. Тогава, припомня експертът, населението у нас не само не е било информирано, но не са съобщени и мерките, които е трябвало да се предприемат. Това от своя страна води до рязко повишаване заболеваемостта на щитовидната жлеза и то най-вече при децата. За жалост в онези години 1986-1987 не са дадени препоръки как да се предпази населението от тази заплаха. Въпреки това група български експерти са информирали за замърсяемостта и мерките, които е трябвало да се предприемат, но тяхното мнение не е било зачетено, припомня в предаването експертът.
Около месец след аварията международните здравни организации са предприели скринингови изследвания в Беларус, Украйна и Русия, но в България проф. Бобев, който е бил главен педиатър и директор на Онкологичния детски център, е посочил пряката зависимост между радиационното замърсяване и заболяването на щитовидната жлеза при децата, припомня Атанас Кръстанов. Очакванията на лекарите тогава са били тази заболеваемост да се завиши от 10 до 20 пъти, тъй като все пак има и латентен период на това заболяване.
Години по- късно данните са били променени и скринингът не е продължил. Атанас Кръстанов подготвя и филм "Хроники на неудобните истини. България след ядрената авария в Чернобил", в който представя събраните факти за случилото се тогава и действията на експерти и власти у нас. В него са поднасят неподправени факти и данни, събрани и чрез разговори с хора, които са отчитали и данните от 1986 година. Очаква се работата по този филм да приключи до края на тази година и през следващата година да бъде показан на аудиторията.
Целия разговор на Ани Костова с Атанас Кръстанов в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Неотдавна в Софийския университет Турската агенция за насърчаване и развитие на туризма организира изложба и конференция на тема Таш Тепелер. В превод това името означава каменни хълмове, но зад него наднича откритие, което разкрива как преди около 12 000 години пр.н.е., с края на последния ледников период, започва дълбока трансформация, която..
"Хора сме, а не пропаганда" – в навечерието на София Прайд и по време на София Прайд Филм Фест с адвокат Деница Любенова разговаряме за правата на ЛГБТИ хората. Тя беше гост в предаването "Другият до мен". Деница Любенова е юрист и активист, посветила е кариерата си на защитата на човешките права. Тя е един от основателите на НПО "Действие",..
Методично и с прецизността на здравен сериал, нашият екип "следи мисълта си", като определя част от темите според сезонните характеристики на определени болести. В поредното издание на предаването "За здравето" посрещнахме в студиото кардиолога проф. Пламен Гацов, който в последното си гостуване през месец октомври миналата година говори именно..
Мине не мине време и Албена и Павел Благеви, които делят времето си между щата Юта, София и планините по целия свят, решават да си причинят някое екстремно приключение. Последният път, когато гостуваха в "Покана за пътуване" току-що се бяха върнали от обиколката на връх Анапурна. Сега, тренирайки за базовия лагер на същия връх, семейството..
"Състезанията са по-скоро начин да се сближим, отколкото да ни изправят един срещу друг", казва Юнсин Ху. Тя е носител на стипендия на фондация "Еврика" и тази година завърши 12 клас в Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски". Носителка е още на бронзов медал от Международната олимпиада по физика в Иран през 2024 г., на сребърен медал от..
"Хора сме, а не пропаганда" – в навечерието на София Прайд и по време на София Прайд Филм Фест с адвокат Деница Любенова разговаряме за правата на ЛГБТИ..
Галеристката и куратор Веселина Сариева, създател на Пловдивската галерия Sarieva и на частната колекция със съвременно българско изкуство с DOT..
Да оценяваш работата на колеги, при условие че изкуството винаги се оценява субективно, е отговорност, смята актрисата Ели Скорчева, която беше председател..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
