Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Атанас Кръстанов: Какво се случи след аварията в Чернобил през 1986 година?

Атанас Кръстанов
Снимка: БНР

Какво се случи на 26-и април 1986 година след аварията на атомната централа в Чернобил, какво бе оповестено в България и какво направиха властите – на тези въпроси отговаря в предаването "Следобед за любопитните" Атанас Кръстанов – физик и експерт.

"Преди всичко науката за радиационната безопасност обхваща всички хуманитарни науки – физика, радиационна физика, биология, биохимия, генетика, социология и политика, всичко в този сектор. Така че това, което се случи тогава, има допирни точки с всички тези науки, както и с всички органи, които имаха отговорности, свързани с такива ситуации тогава", заявява в предаването "Следобед за любопитните" Кръстанов.  

Когато се случи аварията, допълва той, метеорологичните условия над България бяха особени, ветровете завъртяха облака от радиоактивни вещества първо към Северна Европа, след това към Югославия и по-късно у нас, което бе в началото на май. Никой, освен шведските ядрени експерти, не знаеха за аварията, припомня експертът. 

"Това, което бе измерено на 2-ри май 1986 година, реално бе радиацията от предния ден", уточнява Кръстанов. Най-големите замърсявания у нас, според него, са били до 15-16-и май, тогава имаше и доста дъждове и се получиха радиоактивни отлагания, затова и радиоактивните отлагания бяха в районите на високите планини – главно в района на Родопите, Пирин, Рила, Странджа и Стара планина. 

Най-опасните отлагания при такава авария, според Кръстанов, са изотопите на йода, въпреки че коктейлът от отрови е голям. Тогава, припомня експертът, населението у нас не само не е било информирано, но не са съобщени и мерките, които е трябвало да се предприемат. Това от своя страна води до рязко повишаване заболеваемостта на щитовидната жлеза и то най-вече при децата. За жалост в онези години 1986-1987 не са дадени препоръки как да се предпази населението от тази заплаха. Въпреки това група български експерти са информирали за замърсяемостта и мерките, които е трябвало да се предприемат, но тяхното мнение не е било зачетено, припомня в предаването експертът. 

Около месец след аварията международните здравни организации са предприели скринингови изследвания в Беларус, Украйна и Русия, но в България проф. Бобев, който е бил главен педиатър и директор на Онкологичния детски център, е посочил пряката зависимост между радиационното замърсяване и заболяването на щитовидната жлеза при децата, припомня Атанас Кръстанов. Очакванията на лекарите тогава са били тази заболеваемост да се завиши от 10 до 20 пъти, тъй като все пак има и латентен период на това заболяване. 

Години по- късно данните са били променени и скринингът не е продължил. Атанас Кръстанов подготвя и филм "Хроники на неудобните истини. България след ядрената авария в Чернобил", в който представя събраните факти за случилото се тогава и действията на експерти и власти у нас. В него са поднасят неподправени факти и данни, събрани и чрез разговори с хора, които са отчитали и данните от 1986 година. Очаква се работата по този филм да приключи до края на тази година и през следващата година да бъде показан на аудиторията.

Целия разговор на Ани Костова с Атанас Кръстанов в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Пейо Яворов

Яворов на френски език

Малко повече от 80 стихотворения, няколко писма – до Мина, до Дора Габе, предсмъртните писма на поета до д-р Кръстев и Тодор Александров и част от автобиографията, която той диктува на Владимир Василев, са включени в двуезично издание, излязло наскоро във Франция. Избраното заглавие е на поетичната антология "Подир сенките на облаците", съставена от..

публикувано на 03.04.25 в 09:03

Когато правиш добро, никога не си сам

Започнаха великденските кампании в помощ на хора в нужда. Една от организациите, които се занимават с благотворителност в Перник и региона, е фондацията "Не си сам". Нейната мисия е да направи деня на нуждаещите се по-светъл и радостен с хранителни дарения и емоционална подкрепа. Гости в предаването "Другият до мен" бяха Евелина Димитрова –..

публикувано на 01.04.25 в 16:47
Проф. Мария Малинова

За женското здраве – с грижа и обич

Поканихме за разговор проф. Мария Малинова, нашият неофициален консултант по акушерство и гинекология. В седмицата на Благовещение опитният специалист отправи полезни съвети към дамите от всички възрасти. Поставихме част от акцентите върху тежките диагнози като рака на яйчниците и на маточната шийка, ендометриозата, но основната сюжетна..

публикувано на 01.04.25 в 15:35
Държавният педагогически университет „Богдан Хмелницки“ в Мелитопол

Конкурс под надслов "За правда и за свобода"

Конкурс за гимназисти, студенти, докторанти и краеведи обявиха от Центъра по българистика с Лекторат по български език, литература и култура при Мелитополския университет, Украйна. Това стана по време на ежегодните Дни на България, които Центърът организира в периода между 14 февруари, Успение Кирилово, и 11 март, рождената дата на Софроний..

публикувано на 01.04.25 в 08:10
 проф. Йорданка Семкова

България произвежда дозиметрите за изследване на радиацията в Космоса

Условията в космоса са много различни от тези на земята, при които ние се раждаме и живеем целия си живот и към които целият ни организъм е силно приспособен. Безтегловността е първият фактор, който е различен и с огромно значение за цялостното човешко здраве и физиологическите и психологически функции. Вторият фактор е изолацията в едно..

публикувано на 31.03.25 в 17:50