Според консервативния мислител Роджър Скрутън за трезво отношение към климатичните промени не е достатъчна нито експертността на експертите, нито паническата атака на прогностиците. Нужна е емоция и то любов към дома, която да ни помогне да вместим "природата у дома". Доколко постижимо е това, разсъждава д-р Маргарита Габровска в "Часът на етиката", съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания“ към ИФС на БАН.
В началото на разговора д-р Габровска маркира историческата поява на темата за етиката и екологията. През XIX век, в условията на индустриалната революция, учените в полето на биологията и ботаниката първи заговарят за разширяване на етичните граници отвъд човешките взаимоотношения – в посока природата.
Тогава виждаме приноса на Алберт Швайцер и Олдо Леополд към генералното осмисляне на опазването на околната среда. Леополд говори за "екологична съвест", чрез която могат да бъдат преодолени строго икономическите условия за сметка на естетическите и етическите.
Различните екологични движения се развиват в две направления – антропоцентрични и биоцентрични, пояснява д-р Габровска.
Така наречената "дълбока екология" е радикална част от биоцентризма, свързана с признаването на правата на природата. Въпросът е доколко можем да говорим за права или говорим за нашите собствени задължения, допълва д-р Габровска.
За антропоцентризъм говорим там, където цялата мотивация минава през логиката на свободния пазар. В тези случаи някои, нараняващи природата по един или друг начин, продукти могат да бъдат заменени с други. Д-р Габровска дава пример с фирмите, които произвеждат ин витро месо, обещавайки на хората решение, което не изисква радикална промяна в живота и навиците.
Вината, по думите на д-р Габровска, е едно от най-често използваните средства за предизвикване на даден тип екологично поведение. Когато говорят за опазване на околната среда, различните организации често си служат с всяване на страх, тревожност или гняв. "Важно е да си даваме сметка, че това са реакции на едно микрониво, което ни води до заключението, че в екологията изключително голямо въздействие имат политиките и пазарните условия", подчертава д-р Габровска.
В екология като наука прогнозите не предизвикват радикални спорове. От етическа гледна точка също не е трудно да се повдига дискусия в различните проблемни полета. Когато обаче говорим за икономическата и политическа страна на екологичните проблеми, моралните решения предизвикват проблеми.
Мислителят Роджър Скрутън говори за нуждата от въвеждане на емоцията в разговора за екологичната съвест. Ако възприемем планетата Земя като свой дом, усещането за принадлежност води до желание за стопанисване, обяснява д-р Габровска.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви са нашите права в такива ситуации и какви документи трябва да носим, разяснява Цветанка Георгиева – главен експерт по методология и договаряне на извънболничната и денталната помощ в Националната..
Първа долекарска помощ – политравматизъм, фрактури и реанимация – какво трябва да знаят хората, ако се наложи да окажат първа помощ, обяснява в Lege Artis д-р Марчо Марков , специалист ортопед. "Травматизмът – пътнотранспортен, битов – в летните месеци е много нашумяла тема във връзка с многобройните пътувания, почивните дни, напрегнатото..
Предложенията за обвързване на минималните заплати на медиците със средната работна заплата в страната ще бъдат разгледани на второ четене от Комисията по здравеопазване към Народното събрание. Заедно с тях, в общ законопроект, ще бъде обсъдено и предложението на управляващите минималните възнаграждения да се определят чрез колективно трудово..
Вътреболничните инфекции и антибиотичната резистентност – в Lege Artis главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев говори за мерките, които предлагат от Министерството на здравеопазването за справяне с проблема. "Съществуващият стандарт, написан преди десетина години, е с много добро качество. Идеята е той да се превърне с..
В рамките на рубриката "Темата на деня" се проведе вълнуващ разговор с Надежда Дичева – ръководител на проекта "Аз съм тук". Поводът беше първата прожекция на едноименния документален филм, който поставя важен въпрос: "Може ли изкуството да бъде форма на превенция срещу социалното отпадане при възрастните хора и да служи като мост между..
Днес в 14 ч. в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) ще се проведе учредително събрание на Асоциацията на българските културни..
Днес, в 14 ч., в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), ще се проведе учредителното събрание на Асоциацията на българските..
Поводът да се срещна с психолога Слави Стоев беше неговата детска книга "Тихата гора", която спечели националната награда "Бисерче вълшебно" в категорията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
