Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Часът на етиката" – съвместна рубрика на БНР и ИФС

Екологията като емоция – природата като дом

Д-р Маргарита Габровска: В екологията изключително голямо въздействие имат политиките и пазарните условия

Снимка: Pixabay

Според консервативния мислител Роджър Скрутън за трезво отношение към климатичните промени не е достатъчна нито експертността на експертите, нито паническата атака на прогностиците. Нужна е емоция и то любов към дома, която да ни помогне да вместим "природата у дома". Доколко постижимо е това, разсъждава д-р Маргарита Габровска в "Часът на етиката", съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания“ към ИФС на БАН.

В началото на разговора д-р Габровска маркира историческата поява на темата за етиката и екологията. През XIX век, в условията на индустриалната революция, учените в полето на биологията и ботаниката първи заговарят за разширяване на етичните граници отвъд човешките взаимоотношения – в посока природата.  

Тогава виждаме приноса на Алберт Швайцер и Олдо Леополд към генералното осмисляне на опазването на околната среда. Леополд говори за "екологична съвест", чрез която могат да бъдат преодолени строго икономическите условия за сметка на естетическите и етическите.

Различните екологични движения се развиват в две направления – антропоцентрични и биоцентрични, пояснява д-р Габровска. 

Така наречената "дълбока екология" е радикална част от биоцентризма, свързана с признаването на правата на природата. Въпросът е доколко можем да говорим за права или говорим за нашите собствени задължения, допълва д-р Габровска.

За антропоцентризъм говорим там, където цялата мотивация минава през логиката на свободния пазар. В тези случаи някои, нараняващи природата по един или друг начин, продукти могат да бъдат заменени с други. Д-р Габровска дава пример с фирмите, които произвеждат ин витро месо, обещавайки на хората решение, което не изисква радикална промяна в живота и навиците.

Вината, по думите на д-р Габровска, е едно от най-често използваните средства за предизвикване на даден тип екологично поведение. Когато говорят за опазване на околната среда, различните организации често си служат с всяване на страх, тревожност или гняв. "Важно е да си даваме сметка, че това са реакции на едно микрониво, което ни води до заключението, че в екологията изключително голямо въздействие имат политиките и пазарните условия", подчертава д-р Габровска.

В екология като наука прогнозите не предизвикват радикални спорове. От етическа гледна точка също не е трудно да се повдига дискусия в различните проблемни полета. Когато обаче говорим за икономическата и политическа страна на екологичните проблеми, моралните решения предизвикват проблеми.

Мислителят Роджър Скрутън говори за нуждата от въвеждане на емоцията в разговора за екологичната съвест. Ако възприемем планетата Земя като свой дом, усещането за принадлежност води до желание за стопанисване, обяснява д-р Габровска.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Калина Станева и Гергин Ангелов

Как пикълболът и бадминтонът задават здравословния ритъм на младите

Смята се, че ракетните спортове са измислени от човечеството преди поне 2000 години и именно бадминтонът вероятно е бил един от първите. Дали подобна игра е възникнала в Дравна Гърция или Египет и после е била пренесена в Индия, или пък индийците носят авторските права на играта пуна (poona), която англичаните донесли в Европа, не е много сигурно...

обновено на 10.09.25 в 10:53

Улиците, хората и съдбите на България

Как оцелява човешкото в завърналата се есен и във водовъртежите на политическото и битово недоволство, работата, предучилищните дни, домашните и социални задължения? В "Нашият ден" търсим едно възможно бъдеще, като се вглеждаме в улиците, сградите, хората и съдбите на България заедно с преподавателя в Медицинския университет на безводния Плевен..

публикувано на 10.09.25 в 10:08

Страда ли грамотността ни в дигиталната епоха

Световният ден на грамотността, който се отбелязва на 8 септември, е утвърден от ЮНЕСКО преди 60 години. Международните инициативи тази година бяха насочени към насърчаване на грамотността в дигиталната епоха. Цифровите технологии са неизменна част от съвременния живот, а писането на клавиатура е по-разпространено от писането с химикалка...

публикувано на 10.09.25 в 09:58

Успешният живот – въпрос на ценностна система

В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български професионалисти, които живеят на друго място, а не там, където работят. Как Деян вижда бъдещето на обществото ни и на своето семейство, какво планира, полезен ли е животът "в балон", който е успял да..

публикувано на 09.09.25 в 10:43
Нина Цанева и Йорданка Фандъкова

Промените в образованието са жизненоважни и закъснели

На прага на новата учебна година – в каква посока ще поеме модернизацията на българското образование според зададените предложения за промени в проекта на Закон за предучилищното и училищно образование? В "Нашият ден" гост е Йорданка Фандъкова , бивш министър на образованието и член на комисията по образование в Народното събрание. Заявката на..

публикувано на 09.09.25 в 09:43