По данни на СЗО алергиите са на четвърто място сред хроничните заболявания в световен мащаб. Между 30-40% от населението е засегнато от проблема, като в последните 20 години честотата на алергичните състояние се е удвоила. 300 млн. души по света страдат от бронхиална астма и тенденцията продължава да е възходяща.
В Световния ден за борба с алергиите в "Нашият ден" разговаряме с акад. Богдан Петрунов – за видовете алергии, разпространението им, сезонната обусловеност и превенцията.
Алергията е болестта на съвремието ни. По думите на акад. Петрунов, е важно да бъде повишена информираността по отношение на заболяването и неговата превенция, тъй като алергиите са сериозен феномен.
Дихателната алергия, известна като бронхиална астма, е сред най-сериозните алергични заболявания. Сенната (поленова) хрема, уртикарията, лекарствената алергия, алергията, причинена от инфекции и тази, в следствие на замърсена околна среда са други често срещани реакции, които увреждат дихателната система, кожата и храносмилателната система, обяснява специалистът.
По данни на СЗО финансовите средства, необходими за диагностика и лечение на алергичните заболявания, са два пъти повече от средствата, отделени за СПИН и туберкулоза, взети заедно, изтъква акад. Петрунов.
Увеличаването на алергичните заболявания се дължи на три фактора – генетична предразположеност, околна среда, начин на живот. Факторите на околната среда от човешки произход са индустриалното и транспортно замърсяване на въздуха. Климатичните промени, предизвикващи вулканична и въздушна активност, също оказват глобално влияние върху проблема, заявява акад. Петрунов.
Съвременният начин на хранене, в който доминират изкуствените съставки и храни, също е пряко свързан с алергичната предразположеност. По думите на акад. Петрунов има доказана пряка връзка между затлъстяването и бронхиалната астма.
Изключително вредно влияние върху човешкия организъм оказва безразборната употреба на лекарствени продукти и антибиотици. Освен че тази практика води към антибиотична резистентност, тя усилва и шансовете за поява на алергично заболяване.
Въпреки масовите кампании тютюнопушенето се увеличава в световен мащаб, заявява акад. Петрунов и допълва, че този навик директно усилва алергичните реакции в човешкия организъм.
Радиацията се повишава и уврежда имунната система. Гостът съветва да използваме слънцезащита, която да ни предпазва от ултравиолетови лъчи, но да следим за алергична реакция, тъй като химически субстанции могат да доведат до такава. Ако забележим и най-малкия признак за кожна реакция, трябва да се обърнем към дерматолог.
Има значителен напредък в лечението на алергичните заболявания, по думите на акад. Петрунов. Най-съвременните методи за борба с алергиите са биологичната терапия и широко използваната специфичната имунотерапия – ваксинация срещу съответния алерген. За да има качествено лечение на болния, трябва да има качествена диагностика – това в България се извършва на много високо ниво, изтъква гостът.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..
Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..
Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня? Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..
"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава..
Върху значими проблеми дискутирахме заедно с акад. Богдан Петрунов. Опитен учен, лекар и преподавател, дългогодишен ръководител на Националния център по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
