Нямаше да знам, че градчето Михас пуебло изобщо съществува, ако нашият гид в Испания не беше настоял непременно да го видим. Не стана нужда да ме убеждава. И без това бях омагьосана от белите "букети", които избухваха внезапно на фона на зелените андалусийски планини Кордилерас Бeтикас, докато пътувахме.
Разказаха ни, че в тези труднодостъпни местности първоначално се криели маврите, после испанската версия на Робин Худ – бандолиерите, които ограбвали богаташките вили и раздавали намереното на бедните.
Извадих си заключението, че белите градчета на Андалусия (Pueblos Blancos) са построени в края на девети век. Създателите им, маврите, са донесли от Северна Африка умението да издигат крепости и изящни домове с вътрешни дворове – патио.
Управлението им приключило и католиците ги прогонили, но се отнесли грижливо към оставеното от тях. Е, всички минарета са се превърнали в часовникови кули или камбанарии.
Михас е едно от тези съхранени бели градчета на Андалусия, чиято история започва от древни времена. За любителите на сухите факти: населението на Михас е около 80 хиляди души, намира се на 43 км от Малага на 430 метра над морското равнище. Повечето му обитатели са чужденци – араби от Магреба, които държат магазинчетата за кожени изделия и сувенири, германци и солидно количество оттеглили се британци.
Защо точно британци? Те имат пряка връзка с една от забележителностите на градчето – т.нар. буро такси (на испански буро е магаре).
В средата на ХХ век, когато населението на Европа току-що се е измъкнало от кръвопролитията на Втората световна война и е възродило желанието си за пътуване, отегчените от "Мъгливия Албион" англичани се втурнали във всички южни посоки. Една от тях била към Малага.
Харесвало им да отсядат в крайбрежните хотели, да се къпят в ласкавото Средиземно море и да преяждат с местните гозби, без досадни туристи наоколо.
Започнали да се оглеждат и за имоти и градчето с белите си къщи, обсипани с керамични саксии и кокетни балкончета, ги омагьосало. Само дето не било хич лесно да вървиш пеш 20 км нагоре в планината. За тяхно щастие, по пътеките курсирали местните фермери със своите магаренца. Срещу щедро заплащане те возели британците до Михас и после ги връщали в хотелите им.
Скоро осъзнали, че добичетата носят много по-високи прихода ако ги използват като такси, отколкото когато работят на полето. За няколко години всички магаренца се превърнали в буро-такси.
По някое време защитниците на животни вдигали протести за "клетата им участ", но жителите на града доказали, че откакто карат туристи, а не влачат товари, продължителността на живота им се е увеличила. И сега са основна атракция в Михас.
Градчето е страхотно място за еднодневна лежерна разходка и съзерцание. То е разположено на тераси и на почти всяка висока точка има наблюдателна площадка, откъдето се разкрива потресаваща гледка към крайбрежието.
Ако видите на скалата бяла човешка фигура, не подминавайте. Това е загадъчната църква Девата от де ла Пеня, изкопана в пещерата от монахини.
Загадъчната църква Девата от де ла Пеня, изкопана в пещерата от монахини
Тя сякаш крие някаква тайна. Такова поне е усещането, когато влезете вътре. Местните жители много я тачат, защото с нея е свързана красива легенда. На 30 май 1586 година на две пастирчета, момче и момиченце, които тичали край добитъка, се явила Дева Мария във вид на бял гълъб. След още два дни отново се явила на деца от градчета, а на третия – засияла пред всички жители в обичайния си образ.
От тогава 2 юни се смята за специален празник, на който се поднасят цветя на Девата, а децата обличат най-красивите си дрехи.
Недалеч е общинският музей, чиито вход е безплатен, а близо до него – най-малката арена за корида в света. Тя е построена през 1900 година и отвън прилича на кораб. Не пропускайте и Църквата на непорочното зачатие.
Тя прилича повече на военно укрепление или мавритански замък, но всъщност преди векове кулата ѝ е била минаре. През 1631 година е превърната в камбанария.
В Михас мавританският и европейският дух, християнската и мюсюлманската архитектура са се прегърнали миролюбиво и са оставили следи и в местната кухня. Ако ви се случи да минете от там, запомнете, че близо до мелницата се намира първият Музей на миниатюрите в света, основан през 1972 година от хипнотизатора Хуан Елехидо Мийан.
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно изследване на акваторията на Созополски залив в района на природен феномен "Подводна вкаменена гора", представят временната едноименна изложба. Експозицията "Подводната вкаменена гора" се открива на 3..
Националният етнографски музей при БАН откри нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе – митология и наука". Тя представлява вълнуващо пътуване в света на звездите от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта, съобщават организаторите. "Тази изложба е плод на двугодишен труд. Идеята се роди, тъй като аз съм любител..
Фондация "Сийдър" - НПО, която се грижи и помага на уязвими деца и възрастни, събра своите дарители, партньори и доброволци на традиционния си Ден на признателността в края на май. Беше представен финансовият отчет на организацията, както и постиженията ѝ през изминалата година, вълнуващи истории от живота в семейните къщи и 20 специални отличия за..
Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Природно земеделие – епизод 1: Биодинамично земеделие Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята,..
България отдавна влиза в полезрението на Русия – имперска, съветска, путинска. За това свидетелства и одиозното външнополитическо мероприятие, наречено "Соболева акция". Тя се осъществява в края на 1940 г., когато все още националсоциалистическа Германия и болшевишка Русия са съюзници вследствие подписания пакт "Молотов-Рибентроп". В него двете..
Политическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Веселин Стойнев , автор в DW и заместник главен редактор на "Би..
Искането на президента за референдум за еврото и състоянието на българското правосъдие коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" правният..
"Севилският бръснар" или закачливата, но и реалистична музикална комедия на Джоакино Росини се появява отново на сцената в ексцентричната постановка на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg