"Искам да съм българче", или какво е бъдещето на българските училища по света

В София се проведе Академия за учители от българските неделни училища зад граница. Във форума, организиран от Асоциацията "Български език – език европейски", участваха преподаватели от 17 държави и 36 училища. Общо се обучаваха 70 души – 29 за предучилищни групи и 41 – за начален етап. Обучението е финансирано от Министерството на образованието и науката на Р. България и бе проведено от EducArt.

Асоциацията "Български език – език европейски" е създадена през октомври 2006 г. с цел разпространяване на българския език, култура и цивилизация във Франция. През ноември 2006 г. е открито училището "Кирил и Методий" в Париж, през септември 2007 г. – детската градина "Зайченцето бяло", а през септември 2016 г. Асоциацията създава и Първа българска гимназия в столицата на Франция. По същата причина училището започва да прави опити за дистанционно обучение още през 2012 г., а през 2013 г. открива първите си изцяло онлайн паралелки. През октомври 2016 г. открива училище в Тулуза, а през септември 2020 г. – и клон в Лил.

Разговор в "Мрежата" с Камелия Конакчиева-Трибулен, ръководител на училищата, действащи към Асоциацията "Български език – език европейски".

Да развеем българския флаг

"Аз съм много щастлива от това, че вече няколко години модерирам една група, която наричаме "Мрежа на българските училищни ръководители зад граница", и там са представени над 160 училища, които работят по Постановлението на МС. Не само училищните ръководители, но и учителите от тази мрежа са в момента в София, за да участват в организираната академия за учители. Тази "Мрежа" е нещо много полезно, защото така си даваме сметка какво е необходимо за нашите деца, какво им липсва, какво могат учителите да им дадат в класните стаи, а това е много сериозен проблем. Най-важното е учителите да могат да се пренасочат към други методики на работа, защото това, което се установява, е, че нашите ученици не могат да учат по програмите за българите в България и това е нормално, защото те са поставени в чуждоезикова среда, а и има много други критерии, които са специфични."

Добрата политика за българите в чужбина

"Посветих месеци на изготвянето на анализ, на една система, която наброява близо 400 училища, които се субсидират от МОН. Заедно с МОН вървим напред, има постановление на МС и в България се знае, че това е най-осезаемата и добра политика за българите в чужбина и ние, заедно с Димитър Иванов, професионалист по стратегия и анализ на данни и оценка на системи, решихме да анализираме нуждите си. Ние имаме един огромен дистанционен център, защото обучаваме над 110 ученици дистанционно от цял свят и сме първопроходниците в дистанционното обучение и още от 2007 г. искахме подкрепа от нашето министерство. 

През 2017 г. започнахме сами и сега първите ни ученици ще завършват догодина. И точно заради това, защото се увеличават учениците не само при нас, а навсякъде по света, аз мисля, че има нужда от анализ на това какво се случва, за да ни е по-ясна картината. Ние заради това сме адресирали този анализ до министерството и то би следвало да използва подобен инструмент, за да управлява тази система на училища, за да може тя да се управлява ефективно и да отговори на потребностите. Първата работа е да се изучат тези потребности. Имаме синове и дъщери на дипломати, които просто трябва да продължат образованието си от България, други идват, защото са трето, четвърто поколение с български корени, чиито майки и бащи не знаят български, но искат децата им да научат един допълнителен език, защото имат прадядовци и прабаби българи и защото искат да прочетат кореспонденция, искат да наследят къща, искат да пътуват в България. 

От тези две крайности има страшно много ученици, а да не говорим за старата диаспора в Украйна и Молдова! Та на тези потребности не може да се отговаря по един и същи начин. Не можем с една и съща рецепта да постигнем успехи заради това този анализ, който ни е направихме, има за цел да се подобри системата и да не изпадат деца от нея. Ние сме дали няколко препоръки. Първото нещо, което трябва да се изследва, са нуждите и движението на учениците, и когато това се изследва, а това не е много трудно да се направи, простичко е, но ние, като сдружение в чужбина, не можем сами да го направим, отговорите и решенията ще се появят веднага. …"

Диалогът с родителите е много важен

"Другият извод, който произлиза  от този анализ, е, че половината ни работа е работа с родителите и също с учителите. Работата с родителите е свързана с начертаването на тези реалистични цели. Има родители, които искат детето им да е българче, но самият родител нищо не прави за това, защото не го води в България, не му говори на български. Трябва да говорим с този родител, за да разберем коя е тази емоция, която го кара да праща детето в училището и какво можем да постигнем заедно с него. Учителят се сблъсква челно с този проблем и как ще достигне до това дете посланието от "Под игото", ако по въпроса не се работи сериозно? 

Аз съм от тези, които смятам, че това може да стане, но трябва професионализъм. Заради това съм щастлива, че МОН финансира тези обучения и те трябва да станат много по-масови, но преди това трябват програми и голямата новина, която дойде от тази среща в София, малко преди началото на Академията, е, че министърът обяви, че се мисли по създаването на адаптирани програми по български език за чужбина, което ще позволи да направим това, което искаме."

Цялото интервю можете да чуете от звуковия файл.