"Луминесцентното датиране е свързано с тъй наречените "дозиметри" в атомната физика, та за това този метод използва изследването на естествените кварцови песъчинки, които се намират навсякъде около нас, като природни дозиметри", разказва в предаването "Следобед за любопитните" физикът доц. Любомир Цонев. "Тези частици, – допълва той, – могат да поемат известна доза радиоактивност от радиоактивния фон, който е около нас, като натрупват енергия, която може в лаборатория да се разчете. Този метод на датиране, – уточнява физикът, – използва най-широко присъстващото около нас нещо – кварцовите песъчинки, които събират фон в продължение на 50-70 хиляди години, когато реално започва и нейното насищане, т. е. този метод има най-широко реално приложение."
"Луминесцентното датиране може да се използва при изследването на мегалитите, това реално се прави в Гърция и в Русия, но в България се работи по старите методи. Край брезнишкото село Гърло, има един уникален обект, който местните наричат "Кладенецът", открит е около 1975 година, като откривателката му Димитрина Джонова го датира като обект от XIII век преди Христа, но архитектите, които се включват в проучването, намират техники на градеж от по-късен период, и за това има спорове от кой век е обектът, ето тук също може да се приложи този метод на реално датиране", разяснява доц. Любомир Цонев.
"През 80-те години на миналия век този метод е приложен еднократно от османиста от Нидерландия Махиал Кил. При датирането на обект край Нова Загора той забелязва, че надписът на градежа е изкъртен. Затова Махиал Кил изпраща в лаборатория в Германия една тухла и там специалистите чрез луминесцентно датиране с точност са определили годината на строителството", разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Любомир Цонев.
Този метод на датиране е открит през 60-те години на миналия век от британец, припомна физикът. Британците отдавна го използват, за да уточнят произхода при различни музейни експонати от цял свят. Гюнтер Вагнер от Германия и Янис Лирицис от Гърция, – разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Цонев, – усъвършенстват този метод, като създават възможност да се датират кварцовите частици, които са по повърхността на предмета. Лаборатории за този вид датиране има в Русия, Западна Европа и Америка, като срещу определено заплащане с точност се датира всеки артефакт, акцентира физикът.
Затова, според него, е крайно наложително да се създаде лаборатория по луминесцентно датиране и в България, която да се окомплектова с модерна техника и с модерно обучен персонал, а също така да се разясни на археологичната гилдия какви минимални условия трябва да се спазват при разкопките, за да се запази възможността за луминесцентно датиране на обектите, макар и в някакво бъдеще време. Става дума не за натрапване на нов метод, а за добавяне на нов метод към досегашния арсенал, което по принцип никога не е излишно, разяснява доц. Любомир Цонев
Цялото интервю на Ани Костова с доц. Любомир Цонев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Условията в космоса са много различни от тези на земята, при които ние се раждаме и живеем целия си живот и към които целият ни организъм е силно приспособен. Безтегловността е първият фактор, който е различен и с огромно значение за цялостното човешко здраве и физиологическите и психологически функции. Вторият фактор е изолацията в едно..
Мечтая да пътувам толкова често, че служителите на летището да ме питат "Накъде този път". И с Александър Александров-Алекс е така. Той е певец, радио и телевизионен водещ и неуморим пътешественик. Музикалната му кариера започва благодарение на композитора Развигор Попов, който е автор на повечето му песни. Алекс има пет издадени албума,..
"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва информацията, която идва от околния свят чрез нашите сетива. Тя се обработва от мозъка и дотук е сходството с компютъра. Може да се спори за обема и бързината на обработването на тази информация, но..
Като почитател на бавното живеене пътуващият писател Бойка Велинова предпочита да странства по света без да е обвързана с туристическа агенция и да е част от група. Тя и съпругът ѝ Стоян са обиколили 123 държави на шест континента предимно със самостоятелно организирани пътешествия. По телефона от Испания, където живее в последните години, Бойка..
Въпроса обсъждаме в рубриката "Всичко за образованието" с Донка Дойчева-Попова, инициаторка на петиция "За ефективно чуждоезиково обучение в училище". Не е тайна, че обучението по чужд език, най-вече английски, не отговаря на възможностите на децата и очакванията на семействата. За впечатляващия брой учебни часове (най-малкото 574 от втори до..
"Да летиш с плавници" на режисьорката Мария Аверина неотдавна беше избран за най-добър български документален филма на фестивала Master of Art в София...
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg