Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пивовари: Епизод 2 – Пивоварната, Дълбок зимник и хълмът – правим бира, не боза!

пивоварна "Братя Прошекови"
Снимка: Уикипедия

В пет епизода представяме историята на българското пиво от навлизането на пивоварството у нас след Освобождението до наши дни. Разкриваме тайните на технологичните процеси в миналото и сега. 

Във всеки епизод с помощта на потомци, краеведи, историци, разказваме личната истории на едни от първите пивовари в България: братя Прошек, д-р Кожухаров, Франц Милде, Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер. Заедно с историите от миналото, съвременните пивовари говорят за "наследеното" знание и любов към пивоварството. Освен занаят, за всички тях то е и "страст", към един продукт, който "остава жив дори когато вече е сипан в чашата".

Епизод 2 е със заглавие: "Пивоварната, Дълбок зимник и хълмът – правим бира, не боза!"

В него потомците на братя Прошек – Вера Прошек и Клаудия Прошек разказват за създаването на пивоварна "Прошек" на улица "Сан Стефано" в София, както и нечути досега истории за братя Прошек.

От "Златният фонд" на БНР е използван споменът на Драган Тенев за "Дълбок зимник" – малката бирария на Прошек, "свързана директно с крановете" на пивоварната, както и други истории за делата на братя Прошек, които научава в "Дълбок зимник" от дядо си.

Точно осемдесет години след като "Фабрика Прошек" започва да работи на върха на малкия хълм на улица "Сан Стефано" в София, през 1963 вратите ѝ прекрачва новият технолог на варката Христо Паяков. Тогава той е едва 24-годишен. Фабриката е с ново име – "Витоша", но целият процес за варене на пиво е запазен от времето на братя Прошек. Христо Паяков ни разказва за технологичните процеси от онова време, както и за модернизацията им, години по-късно, когато става директор на "Малцерай". В епизода звучат и негови уникални лични истории, както и такива за хората, с които е работил тогава.


По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Философска приказка за близкото бъдеще

Юлия Петкова представя във "Време за наука" книгата "Ана. Приказка за климата и околната среда" от Юстайн Гордер. Норвежкият писател, по думите на Петкова, е един от пионерите в популяризирането на сложни и абстрактни идеи и поднасянето им по разбираем и ангажиращ за млада аудитория начин. Първата художествена творба на Гордер, получила..

публикувано на 06.11.24 в 09:35
доц. д-р Владимир Божилов

Доц. д-р Владимир Божилов: Като учен се занимавам с откриването на екзопланети

"Със сигурност има живот извън планетата Земята. Истината също е, че и астронавтите, които са в Космоса, са живи, така че живот извън нашата планета има. Условията на планетата ни като че ли не са уникални и вече има открити много екзопланети, това са планети около други звезди, като слънцето, на чиято повърхност може да тече вода, така че нито..

публикувано на 05.11.24 в 17:10

Ангел Демирев: Същественият будител в човешкия дух е Господ

Първият ден от ноември слага отпечатък върху останалите и така целият той минава под знака на будителството. Затова в "Познати и непознати" срещаме слушателите с личности, чиито творчество, думи и личен пример вдъхновяват всички. Първият, с когото срещаме слушателите, е известният не само у нас китарист Ангел Демирев. С него сме ви срещали и преди...

публикувано на 05.11.24 в 16:30
Доц. д-р Калин Стайков и Ани Костова

Доц. Калин Стайков: Нашето обучение е фундаментално и показва как се случват нещата

"Идеята на приключилата двудневна конференция на тема "100 години теоретична физика" имаше за цел да разкажем малко повече за развитието на науката през годините, чрез опита на колеги, свързали живота си с нея, както и сегаработещи колеги, които се занимават с това на един достъпен език.  Имаше засилен интерес към конференцията както от..

публикувано на 05.11.24 в 10:20
доц. д-р Христомир Йорданов и Ани Костова

Доц. Христомир Йорданов: Работим върху създаването на безвредни сензори за биомедицината

"Микровълновата физика не е свързана само с микровълновата печка, това е най-съвременният метод за комуникация. Всичките устройства, които ни позволяват, разхождайки се, да общуваме, използват микровълнови технологии за връзка с мрежите.  Приложенията са все повече и по-интересни, те се развиват непрекъснато, както и новите мрежи от шесто..

публикувано на 04.11.24 в 18:45