Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Орхидеите в България: Епизод 5 – Изчезване, откриване и запазване

Орхидея Cypripedium calceolus или Венерина пантофка
Снимка: Панайот Махнев

Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори, останали по планетата ни. В умерените ширини от Европа през Азия до Америка, растат така наречените тревисти или наземни орхидеи, за разлика от тропическите, които растат върху кората на дърветата.

Да бъдеш сам по рода си не е лесно, особено когато живееш във враждебна среда, към която постоянно трябва да се адаптираш, а все се намира кой да обере красивите ти цветове, които ти служат за размножаване. Да бъдеш изключителен има своята висока цена, която тревистите орхидеи заплащат скъпо, понякога с безмълвното си изчезване, за което само ботаниците и то най-посветените сред тях, разбират или могат да предвидят.

Орхидеи, които растат под земята, орхидеи, които растат в средата на високопланински езера, орхидеи, които копнеем да зърнем или такива, за които знаем, че никога повече няма да срещнем в дивата природа. Орхидеи, които можем да защитим и спасим, не само знаейки имената им, но знаейки що за същества са.

За тези същества разказват доц. Антоанета Петрова и Диана Венкова от Ботаническата градина при БАН, Ирина Герасимова от Националния природонаучен музей, Росен Василев от Българска фондация "Биоразнообразие" и Любен Домозетски, художник, изкуствовед и куратор, автор на сборника "Орхидеите в България".

Чуйте в звуковия файл:



По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Тайната на имунния толеранс – нов хоризонт пред медицината

Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..

публикувано на 14.10.25 в 11:15
Николай Йовчев

Еврика! Успешни българи: Николай Йовчев

"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..

публикувано на 13.10.25 в 17:00
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Човекът има дарбата да живее над 120 години

В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..

обновено на 13.10.25 в 16:45

Национален природонаучен музей – епизод 3: Изчезнали и намерени видове

Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..

публикувано на 13.10.25 в 15:36
Сградата на Българската академия на науките

Петдесет и седем учени от БАН са сред първите 2% топ световни учени

Петдесет и седем учени, свързани с Българската академия на науките, са сред първите два процента най-влиятелни учени в света, показва тазгодишната класация за цялостно кариерно развитие на изследователите, известна като Станфордска класация. Двадесет от тях са академици и член-кореспонденти на БАН, а останалите са професори в институтите на..

публикувано на 13.10.25 в 14:45