Постерната изложба "Доспехите на тракийските владетели", подредена на витрината на Културно-информационния център в Казанлък, постави символичното начало на тазгодишните Празници в Долината на тракийските царе.
Тя е резултат от съвместен научен проект на Националния археологически институт (НАИМ) с музей при Българската академия на науките (БАН) и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за комплексно изследване на тракийско защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Тракия.
Изложбата е израз на доброто сътрудничество на НАИМ с местния Исторически музей "Искра", посочи по време на откриването директорът на музея в Казанлък д-р Момчил Маринов. Тя е резултат от съвместната работа на 21 български и два румънски музея. Според него изложбата показва от една страна майсторството и безусловното умение на тракийските занаятчии, а от друга страна тя е препратката към вярванията на траките, които, въпреки многото открития и на археолози и изследвания на изкуствоведи и учени в областта, все още остават загадъчна страница. Д-р Маринов подчерта, че информацията, която дават платната, е изключително богата и поднесена по много достъпен начин.
Експозицията включва 16 постера, посветени на отделните типове въоръжение, но в тях са показани и иконографски паметници, представящи тракийски воини, посочи гл. ас. Калоян Праматаров. Той обясни, че изложбата разказва и за влиянията, които тракийското военно дело оказва върху съседни народи и съответно влиянията, които съседните народи оказват върху него.
В постерите публиката може да види още представителните воински артефакти, както и такива, които разкриват митологията и религията на траките, коментира гл. ас. Праматаров и благодари на казанлъшкия музей за поканата и гостоприемството.
По материали от БТА
Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със света. За културата на младите българи, за живота на сцената и извън нея и за влиянието върху следващото поколение в "Нашият ден" разговаряме с актьора Филип Буков . Буков е познато лице от..
Как се създава достъпна театрална среда за деца в неравностойно положение – разговор с режисьора и сценограф Олег Степанов и с актьора Владимир Богданов от театралната компания The Balkan Theatre Factory . The Balkan Theatre Factory подкрепя достъпа на деца в неравностойно положение до театъра чрез инициативата "60 от сърце", която..
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР. Още през 1990..
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница..
В новата си книга Владко Панайотов поднася на читателя една своеобразна "Корона от превратности". Собственият му житейски опит е низ от странни, случайни,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
