Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Борис Илиев: Истинските проблеми на образованието са болезнени

Снимка: Венета Гаврилова

Бързо приетата в началото на август от народните представители поправка в Закона за предучилищното и училищното образование, забраняваща пропагандата, популяризирането и подстрекаването към идеи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация, предизвика (очаквано) остра реакция, крайни мнения, обвинения, дълги обяснения, аргументиране, манипулативни твърдения, лични нападки. Български учители започнаха подписка с настояване спорната поправка да бъде отменена. До момента подписалите се са близо 600.

В рубриката "Всичко за образованието" инициаторът на учителската подписка Борис Илиев, преподавател по български език и литература в Националната природо-математическа гимназия, сподели: "…Нашите аргументи трябва да бъдат и са по-различни от останалите, тъй като всеки един, който вижда по някакъв начин проблем в тези поправки, го вижда от собствената си гледна точка. Нашата учителска гледна точка засяга ежедневния ни живот като преподаватели и затова искахме тя да бъде много конкретна, едновременно с това много умерена, както отива на българските учители – те са едни умерени хора…Те най-вече трябва да бъдат сигурни, а тези текстове, може би писани с добри намерения, да няма пропаганда в училище на каквато и да е тема, свързана с каквато и да е идеология, само по себе си това е нещо, което никой учител не би дръзнал да не подкрепи. Проблемът е, че, така написани, те създават несигурност у учителите докъде става дума за отказ от пропаганда и докъде би ни било трудно да съвместим тези текстове с изпълнението на служебните си задължения…"

Що се отнася до реакциите, последвали приемането на поправката, Борис Илиев каза: "Аз се радвам от една страна, че този дебат се получи… от друга – не. Радвам се, защото все пак бяха разменени аргументи – там, където не бяха речи на омразата, а наистина аргументи… От друга страна не се радвам, защото някак си тези приети допълнения на мен ми се струва…, че изместват най-важните теми за образованието…

В момента оценявам поправителната матура… участвам в националната комисия. Това, което виждам в писмените работи на зрелостниците, които не са успели през май да вземат изпита, е просто тъжно. Толкова тъжно, че някак в последните два дена дискусията около промените в закона ми изглеждат толкова дребни, че ме хваща страх не от заплахите, които съм получил, а от това, което чета… И ми се струва, че докато истините по тези теми не бъдат казани, дори да боли, че огромна част от зрелостниците и учениците не са достатъчно грамотни, тогава ние няма да отворим изобщо истински важните теми в образованието."

Друг огромен проблем според учителя е установената чрез изследване на Евростат сред младите българи критично ниска степен на склонност да проверяват истинността на публично оповестена информация, което ги прави податливи на манипулации.

В този смисъл не може да се преструваме, че няма връзка между преобладаващия модел на работа в българското училище - затрупване на децата с факти без критичното им осмисляне и изискване от тях да се доверяват на готови истини, често несъответстващи на възрастта им – и това, което наблюдаваме като реакции и поведение на обществото в случаи като този с обсъжданата поправка, забраняваща пропаганда, каквато според учителите не съществува.

"Работата ми е да науча учениците да четат текстове критично… Това е работата на един учител, но, за да я върши, той трябва да има свобода на разговор в класната стая и сигурност, че може да си я позволи.", каза Борис Илиев.

Чуйте цялото интервю в звуковия файл



По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. Албена Даскалова

Български учени разработват иновативни антимикробни покрития

Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..

публикувано на 28.02.25 в 10:35
Проф. Стоянка Кендерова

Библиотеката на видинския деребей Осман Пазвантоглу

Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..

публикувано на 27.02.25 в 09:47

"Бившите хора" на бивша България

Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..

публикувано на 26.02.25 в 18:02
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00