На 14 септември Църквата отбеляза Въздвижението на честния и животворящ кръст Господен. Преди Христос кръстът е символ на безчестие и позорна смърт. Със страданията и изкупителната Си жертва Спасителят освещава кръста. След Неговата смърт кръстът вече е символ на жертвена любов и победа над злото. А на 17 септември се отбелязва денят на св. Вяра, Надежда, Любов и майка им София.
Според св. ап. Павел вярата е "жива представа на онова, за което се надяваме и разкриване на онова, що се не вижда”, За вярващия човек тя е увереност в невидимото, като във видимото и в очакваното като в настоящето, защото отново по думите на христовия апостол: "Който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува”, а това от своя страна е предпоставка за стремеж към Него и условие за общение с Него. Вярата е необходимост не само в религията. Как можем да си представим бъдещето без вяра?
Естествено след вярата идва надеждата. Оная надежда, която ни крепи през целия ни живот от люлката до гроба. Надеждата, че доброто ще се възцари на земята, че собствената ни болка ще отмине с отиващата си нощ. Надеждата, че децата ни ще живеят в един по-съвършен свят. Тази надежда за християнина е свързана с упованието на нашето сърце в Бога, с увереността, че Той непрестанно се грижи за нашето спасение и ще ни дари обещаното блаженство.
Само вяра и надежда без любов и добри дела не са достатъчни за спасението на християнина, защото "който не обича брата си пребъдва в смърт”. Истинската любов е придружена с добри дела, или по-точно казано, добрите дела са свидетелство за любов.
Между двата празника заедно с проф. Георги Каприев, преподавател във Философския факултет при СУ "Св. Климент Охридски" разговаряме за кръста между вярата, надеждата и любовта.
Темата на подкаста "Импулсът в мен" този път са новогодишните обещания – успяваме ли да ги спазим? Най-ранните известни новогодишни обещания били тези, направени от древните вавилонци, които обещавали пред владетеля да изплатят дълговете си и да върнат взетото назаем. Но защо тази древна практика се проваля толкова често? Според..
На 25-ия ден от месец Кислев по еврейския календар, в продължение на осем дни еврейската общност по целия свят празнува Ханука – празникът на светлината. През отминалата 2024 г. той започна от залез слънце на 25 декември и продължи до нощта на 2 януари тази година. Това е един от най-важните еврейски празници. В продължение на 8 дни във всеки..
На 6 януари, един от най-светлите християнски празници - Богоявление, отбелязваме 177 години от рождението на Христо Ботев по нов стил. В рамките на рубриката "Коментарът" в предаването Terra Култура, екипът направи директно включване от Калофер с колегата Димитър Владимиров от Радио Пловдив. Калофер, родният град на великия поет и революционер, на..
Достъпът до култура е предизвикателство в българската действителност. Какви отговори и предложения ни дават изследванията на средата и представителите на културния сектор и какво предстои през новата 2025 година – разговор в "Нашият ден" с Янина Танева , основател на "Фабрика за идеи". Танева подчертава пряката връзка между достъпът и..
Отглеждането на насекоми за агроиндустрията все още звучи екзотично в българското общество, но темата за новите храни става все по-актуална. Рубриката "Зелените новатори на България" на предаването "Нашият ден" представя Мария Александрова , която ръководи проектите за иновации и устойчивост в Nasekomo – високотехнологична компания,..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
На 6 януари България чества 177 години от рождението на гениалния поет, публицист, воевода Христо Ботев, чието име звучи като клетва за всеки българин...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg