Леона Асланова, автор на книгата "Иновация и деновация", разглежда феномена на деновацията като ключов елемент в разбирането на днешната икономическа ситуация в България. В предаването "Време за наука" по програма Христо Ботев, Асланова представи своята гледна точка за това как ниското ниво на знания и умишленото вземане на погрешни системни решения водят до това, което тя нарича "деновативна икономика".
Асланова описва деновацията като противоположност на иновацията. Докато иновациите носят положителни промени, като нови продукти, услуги и явления, които улесняват и подобряват живота на хората, деновацията е свързана с нови технологии, които вместо да подобряват, влошават качеството на живот. Тя дава за пример смартфоните – устройства, които по същество представляват интелигентни инструменти, създадени да улеснят нашето ежедневие и да ни свързват със света. Но Асланова обръща внимание на случаите, когато тези технологии могат да се превърнат в опасни оръжия. Според нея това е ярък пример за деновация – когато технологията, създадена за комуникация и улеснение, се използва за деструкция.
Друг интересен пример, който тя обсъжда, е храната, която консумираме. Въпреки напредъка в технологиите и производството на храни, понякога това, което се намира в нашите хладилници, носи повече вреда, отколкото полза за здравето ни – друг аспект на деновацията.
Асланова обръща внимание и на по-широкия контекст на иновациите в България, изразявайки своето разочарование от факта, че страната за пореден път е на последно място в класациите на Европейския съюз по иновации. Това, въпреки наличието на еврокомисар по иновациите от България. Според нея тази тенденция се дължи на факта, че институции като Българската банка за развитие (ББР) и Фонд на фондовете, които би трябвало да подкрепят иновациите, всъщност се фокусират върху дейности, които нямат нищо общо с тях. Например, ББР финансира оръжейни заводи и отпуска кредити за пенсионери – мерки, които не подкрепят развитието на иновации, а според Асланова допринасят за деновацията.
Фонд на фондовете, който имаше за цел да насърчи иновативни продукти и услуги с милиардни средства от Европейския съюз, също не успя да изпълни своите обещания. В резултат, според Асланова, тези средства не са довели до видими иновации в ежедневието на българите, което е поредното доказателство за обратния път, по който върви страната.
Един от най-големите парадокси на деновацията, според Асланова, е феноменът на постоянното връщане на неуспешни кадри в управлението. Лица, които са се провалили в предишните си ръководни роли, отново получават възможност да затвърдят своите неуспехи, вместо да се даде шанс на нови и по-иновативни решения.
По този начин, според Леона Асланова, не само че не се движи; в посока на иновациите, но дори върви в обратната – по пътя на деновацията, който води до влошаване на качеството на живот и стопиране на икономическия прогрес.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..
Днес, в рамките на Световния ден на фотографията, Музеят на фотографията в Казанлък ще представи пътуващата фотоизложба "Избрано" от 12-ия Международен фотосалон Пловдив 2025. Тя ще продължи до 13 септември, а в селекцията ще бъдат показани творби на автори от 29 държави, сред които и български фотографи. Чуйте какво каза Антон Савов,..
Гости в рубриката "Моето семейство" са Цветелина и Пламен Радеви , за които изкуството е живот, вярата е неизменна част от техния смисъл, а любовта, пламнала в далечна Корея преди 20 години, и до днес се гради на споделеност и доверие. Пламен Радев е създател на ЖАР Театър – мим-формация, която развива у нас изкуството на пантомимата,..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и производители. Водещите на предаването Асен Масларски и Росен Мирчев ще отбележат и един празник – 135 години от основаването на Ловно-рибарското сдружение София-Запад. Техен гост е председателят на..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред инициативите, които вече дават реална подкрепа, е проектът на Асоциация "Ная" – "Подкрепа на възрастни жени, пострадали от домашно насилие", отличен с наградата на фондация "Лале". Той е насочен към..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
