Трябва ли да продължаваме да мълчим за нещата, които се случват, пита филмът, който откри 42-рия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза". Късометражната история на режисьора Небойша Слиепчевич "Човекът, който не можеше повече да мълчи" е носител на "Златна палма" от филмовия фестивал в Кан тази година и говори за страха като водеща сила.
Сниман в действителен влак на гарата в Загреб, той отвежда зрителите в 1993 година, когато пътническият влак от Белград за Бар е спрян в Стрипчи, Босна и Херцеговина, от паравоенни сили в рамките на операция за етническо прочистване. Докато те извеждат от влака невинни цивилни, само един човек от 500-те пътници се осмелява да им се противопостави.
Това е истинската история на човека, който не можеше повече да мълчи Томо Бузов – пенсиониран капитан от сръбската армия, който пътува по време на отпуска, за да види сина си.
По майсторски начин Небойша Слиепчевич разказва историята в 14 минути, които според кинокитиката показват връзката между филмовото и реалното време. Тя определя филма като инструктивен за хората, които правят късометражно кино.
Разказът въздейства ударно на зрителя не само заради самата история, но и поради факта, че е представен през гледната точка на мълчаливеца, тъй като основния персонаж не е същинският герой – човекът, който не можеше повече да мълчи, а един от наблюдателите. Режисьорът решава да развие историята от този поглед, за да може зрителят да се идентифицира по-лесно, но и да постави моралната дилема пред него, без да осъжда избора му, какво би направил самият той, ако изпадне в подобна ситуация.
Филмът е копродукция между Хърватия, България, Франция и Словения. Продуцент от българска страна е Катя Тричкова. В "Артефир" тя изрази радостта си от първата прожекция на филма пред българска публика, тази на "Златна роза", и важността от това той да бъде гледан отколкото се може повече хора. Очаква се "Човекът, който не можеше повече да мълчи" да бъде част и от програмата на Киномания 2024.
За какво не трябва да мълчи киното и каква е значимостта на това да имаме самосъзнанието за единно общество, от което да бъдем част – Катя Тричкова разказа в звуковия файл.
В центъра на София могат да бъдат открити две все още нови артистични пространства. Освен че се намират в непосредствена близост едно до друго, те имат и други общи характерни черти. Те са независими от фондове и фондации, с млади галеристи, които същевременно са и автори на художествени произведения. Дали и доколко това е белег за промяна в..
В епизод 589 "Трамвай по желание" среща своята публика с мултифункционалния театрал и популяризатор на науката Димитър Узунов. Може да се каже, че Митко е една ренесансова личност насред XXI век. Притежава бакалавърски и магистърски степени по приложни театрални науки от Университета Париж и по геология от Софийския университет. Учил е също..
В редакция "Хумор и сатира" държим под око какво става не само у нас, но и по света. Тази седмица окото ни хвана истинска новина от Япония, която насочи вниманието ни към България. Освен нея в неделя веднага след новините в 18 часа можете да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", по стихотворения на..
Ново културно пространство отвори врати в Пловдив преди дни. Мястото се казва "Ателие 47" и програмата включва курсове по импровизационен театър, театрална школа, събития с лектори от различни сфери на изкуството, науката и духовното развитие, както и вдъхновяващи събития за себеразвитие. Чуйте интервюто на Юлия Владимирова със създателите на..
Корейската художничка Джазу Янг открива първата си самостоятелна изложба в София тази вечер в галерията на "Гьоте-институт". Експозицията носи заглавието "Иманентност" и представя задълбочено изследване на връзката между хората и обитаваните от тях пространства. В своите творби Янг се фокусира върху темите за трансформацията на градските..
В Деня на Европа посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" бъдещето на Украйна в Европа,..
Българският културен институт във Варшава, съвместно с посолството на България, Археологическия музей в Познан и Историческия музей град Свищов..
Навършват се 75 години от решението за учредяване на Златен фонд на звукозаписа при Главна дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията, днес –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
