Тръгваме на разходка из историческите пластове на софийската "пазарна зона" – от някогашната улица Търговска, през ЦУМ и Халите, до джамията и днешния Женски пазар.
Утре (8 октомври) от 18:30 ч. в галерия "Сердика" се открива експозицията "Изчезващият пазар като културен феномен" – една експозиция, разглеждаща трите века динамиката на търговията и социалните срещи, модата, атракциите и отношенията в пространството на градския пазар.
През времето и местата ни превеждат гостите в "Terra Култура" – режисьорът Екатерина Минкова и сценаристът Георги Проданов.
Спираме внимание върху пазара като културен феномен във времето на неговото изчезване. По думите на Проданов пазарът непрекъснато изчезва, за да се появи в нова форма. Пример за това е Женският пазар, който претърпява редица опити да бъде променен или преместен, но продължава да съществува.
"Изчезващият пазар е метафора. Пазарът е упорито животно и за момента не изчезва – появява се със собствените си правила", казва Проданов, според когото именно пазарът е поле за среща между различните социални слоеве.
Минкова разказва за съдържанието на експозицията, която с е състои от стари снимки, събирани през вековете, както и от пет видеа, правени от различни режисьори. Това е част от проект за сериозен документален филм, в който герои ще бъдат опитният музикален оформител Мариана Вълканова и нейният партньор в звука Георги Цветков. "Ще чуем звуците на пазара през времето", казва Минкова.
Петимата, ангажирани с изложбата режисьори, са направили тематични, концептуални видеа със заснетия на територията на различни софийски пазари материал, разказва Минкова.
Проданов допълва, че пазарът предполага различен тип комуникация, в която базовите взаимоотношения са устойчиви. Пазарът е пространство, където хората, които имат неосъществената мечта да бъдат откриватели и изследователи, се реализират, смята Проданов.
Гостите разказват любопитни факти за известните софийски пазари. Например битакът и пазарът Долни Богоров са се намирали в центъра на София, но са изпъдени оттам. Между ЦУМ и Банята се е намирал Говеждият пазар.
На пазара се случват повтарящи се с времето срещи между светове, които иначе не биха се засекли – в социално и психологическо отношение.
Минкова споделя, че в своята работа често се занимава с паметта и с търсенето на изгубени парчета история. В края на разговора режисьорът споделя своето разочарование, че най-старите филмови кадри от София се съхраняват не в Българската национална филмотека, а в Югославската филмотека в Белград.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В ефира на предаването "Нашият ден" по програма "Христо Ботев" гостува Пенка Минчева – организатор и артистичен директор на Петия международен фестивал "Арт камп Дъбене" , както и директор на Общинската художествена галерия в Карлово. Минчева разказа, че макар пет години да изглеждат дълъг период, времето от първото издание на фестивала е..
На 21 август 2025 г. от 18:00 ч. в дворното пространство на НГПИ "Тревненска школа" се открива изложбата от традиционния симпозиум "ФОРМА". Събитието, което всяка година събира млади и утвърдени творци, отново поставя акцент върху разнообразието от художествени изразни средства. Специфичната ситуация, в която се намира гимназията,..
За трета поредна година Народният театър "Иван Вазов" отправя Отворена покана за артистични идеи за създаване на спектакли, които да бъдат реализирани на сцена "Апостол Карамитев" в рамките на сезон 2025/2026 г. като част от репертоара на театъра. В рамките на конкурса ще бъдат избрани за осъществяване до две артистични предложения. Крайният..
В лятното издание на "Какво се случва" става дума за мисията на социално ангажирания театър и екологичните проекти на независимата театрална формация. Каним ви на среща с куклените актьори Георги Тенев и Емил Йорданов, съоснователи на Малка театрална компания. Спектаклите на Малка театрална компания вече 13 години гостуват в различни български..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg