София – град, който носи женско име, все още няма паметници, посветени на исторически значимите жени, допринесли за обществото. Въпросът защо тези изключителни българки остават в забвение, е в основата на проекта HerStory, който цели да събуди интереса на съвременното общество към техните истории и постижения. В разговор с Веселина Панайотова, един от инициаторите на проекта, се разкриват усилията да бъде разказана тази тиха, но съществена част от българската история.
На 2 ноември в пространството "Чистилището" ще се проведе събитие, на което участниците ще могат да научат повече за мисията на HerStory. Проектът не само изследва историите на тези жени, но и организира тематични турове из София – на български и английски – с които да ги направи по-достъпни и осезаеми за хората. В интервюто си в предаването "Нашият ден" Панайотова споделя, че целта е тези турове да върнат тези жени в паметта на града, дори и само в съзнанието на участниците. "Жените правят неща тихо, за да се случат, и след това остават в тишина. Важно е да имаме тази физическа памет, защото тя ни дава основата за това какво са правили жените", казва тя.
Проектът е вдъхновен от различни дами, останали незаслужено в сянката на историята. Една от тях например е жена, номинирана три пъти за Нобелова награда, която въпреки постиженията си днес е непозната за повечето съвременни хора. Туровете започват от стълбите на Софийския университет, като включват посещения на местата, свързани със значимите жени от историята на града.
Групите на тези турове са разнообразни – на българските турове често присъстват местни жители на София, докато английските привличат и чуждестранни студенти, най-вече по програма Еразъм. Тази смесица от хора не само популяризира историята на българските жени, но и насърчава обединение между културите и интерес към общите имена, които могат да вдъхновят.
Пример за забравена, но значима личност е жена, която почти е открила неутроните и която се почита в един от университетските зали на Софийския университет. Туровете включват и емблематични локации, свързани с обществени деятелки, чиито усилия са оставили траен отпечатък върху българското общество. Панайотова отбелязва, че благодарение на тези жени днес приемаме за даденост права, като например правото на жените да учат в университет.
Чуйта разговора в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
