Голямата награда за изкуство на държавата е най-високата награда, която Залцбург присъжда на всеки четири години в областта на визуалните изкуства, литературата, музиката и сценичните изкуства. През 2024 г. Александра Карастоянова-Херментин ще бъде първата жена композитор, която ще я получи. Церемонията по награждаването ще се състои на 12 ноември в резиденция Залцбург заедно с други художествени награди на държавата.
"За първи път жена композитор ще получи тази награда за признание и за първи път жена в областта на музиката. Това е силен знак за качеството, креативността и значението на жените в музиката. Със своята многостранна и диференцирана работа тя заслужи наградата" – подчертава заместник-областният управител Щефан Шньол.
Александра Карастоянова-Херментин е австрийски композитор и пианист. Основните тематики в творбите на композиторката са взаимодействието между познатото и далечното, виртуозността и наслада от експеримента без отричане на "свиряемостта и слушаемостта".
Родена през 1968 г. в Москва, в семейство на музиканти, Карастоянова-Херментин има магистърска степен по композиция в Университет Моцартеум Залцбург при Богуслав Шефер и магистърска степен по пиано в Държавна музикална академия в София при Димо Димов и Боян Воденичаров. Учи пиано при Алфонс Контарски (1994-1998) в Университета Моцартеум, при Димитър Цанев в Музикалния колеж "Л. Пипков" в София и с Сергей Солодовник в Музикалния колеж "Иполитов-Иванов" (1983-1985) в Москва. Специализира пиано при Карл-Улрих Шнабел, Марчело Абадо, Оксана Яблонская и Алексей Любимов. В момента Александра Карастоянова-Херментин живее във Виена.
Предишни победители на наградата от Залцбургското общество са Андор Лосонци през 2004 г., Богуслав Шефер през 2007 г., Хърбърт Грасл през 2010 г., Хосам Махмуд през 2013 г., Герхард Уинклер през 2016 г. и Робърт Кайнар през 2020 г.
Поредица от концерти "Духът на испанската и латиноамериканската музика" ще бъде открита днес в Националната музикална академия "Професор Панчо Владигеров" в София от 18.30 ч. Тя предлага богата програма, изпълнявана от изявени китаристи, както и уникален концерт, който съчетава традицията на класическото пиано с фолклорната музика. Всички..
В петък (11 април) от 19 ч. в зала "България" е концертът "Размисли преди Великден" на Симфоничния оркестър на БНР. Константин Илиевски , главният диригент на Радиосимфониците, представя в "Артефир" програмата на празничния концерт, в която са закодирани дълбоки послания, свързани с предстоящия празник. "Програмата е типична за..
Коулман Мелет (27 май 1974 – 12 февруари 2009) е американски джаз китарист и вокалист, който загива трагично в самолетна катастрофа на 12 февруари 2009 година. Във фаталния ден е пътувал за турне, където трябвало да свири с Филхармоничния оркестър на Бъфало, Ню Йорк, като член от групата на тромпетиста Чък Манджионе. Приближавайки се до Бъфало,..
В 24-тото издание на своя Великденски музикален фестивал Държавната опера във Варна поднася 16 събития в различни жанрове – опера, оперета, балет, концерт и мюзикъл и спектакли за деца. Началото беше поставено през март с представления на оперите "Бохеми“ и "Макбет“, детския мюзикъл "Мечо Пух“ и първия от концертите "Лицата на НМА "Проф. Панчо..
През далечната 1981 година едно име нахлу с гръм и трясък в рокаджийските класации на цяла Европа и предизвика удивени възгласи. Проглуши дори британските фенове и славещата се със своя шовинизъм критика на Албиона не успя да затвори очите си пред факта, че Германия е родила група от класата на "Деф Лепърд", "Айрън Мейдън", "Саксън" и..
"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава..
Коулман Мелет (27 май 1974 – 12 февруари 2009) е американски джаз китарист и вокалист, който загива трагично в самолетна катастрофа на 12 февруари 2009..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
