С премиери в Пловдив и в София романът "Тезеят в своя лабиринт. Дневникът на една П" започна своя път към читателите.
Авторът на книгата Красимир Димовски има своята запазена марка – езикът. Но не езикът, на който се пишат вестниците или книгите, а езикът, на който душата разговаря със себе си, когато доброто и злото си сменят местата.
В такива времена е трудно дори да назовеш с общоприетите думи мрака, за да го опитомиш. Но е трудно да назовеш и възвишеното, за да съхраниш образа му за трудните моменти занапред, когато ще браниш целостта и смисъла на съществуването между Могилчица и Могила – география, възможна навсякъде из България или Балканите. Там живее "малкото човечество" на детството и спомените… И говори на свой си език, в който думите от женски род също носят пълен член – не за да мъчат коректора или редактора, а защото са заредени с кураж и мъжество да свещенодействат в утвърждаване на живота.
Красимир Димовски е израснал в Яврово, между голямата планина Могила и малката Могилчица. Това магично място зарежда с енергия модерната му проза, която се отличава с неповторим стил. След близо трийсетгодишно мълчание издава книгата с 13 невръстни разказа "Момичето, което предсказваше миналото" (2021 г.) и "Ловецът на русалки" – три новели за любовта и яростта (2022 г.). Отличени са с Наградата за проза на "Портал Култура", с Наградата за проза на СБП, Националната награда "Милош Зяпков", Награда "Пловдив". Номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз.
"Тезеят в своя лабиринт" е своеобразно продължение на книгите "Момичето, което предсказваше миналото" и "Ловецът на русалки" и завършва тематичната трилогия.
"Тезеят в своя лабиринт": още оттук, от най-началното, каквото е всяко заглавие на една книга, разбираме, че пред нас се изправя неочакван текст, горещ и уникален. Защото всички знаят: в лабиринтите има само минотаври и генерали, тезеите действат инак – измъкват се от тях. Тезеят на Красимир Димовски обаче се вмъква в лабиринта с всичката си сила, вмъква и нас, влетявайки ни в един свят особен, странен, изключителен; свят, в който пълният член става дори за женския род, а една цигулка е като нишка, Ариаднина нишка. Тъкмо с тая нишка ни примамват Красимир Димовски и неговият Тезей: „Мами, мами, мами, читателю!“, и ни въвличат дълбоко в едно романово пространство, което преброждаме захласнати, стреснати, очаровани. От таланта, чародейството и красотата на писането очаровани...", казва за книгата и за автора литературният критик Митко Новков.
Чуйте разговора с писателя Красимир Димовски в звуковия файл.
Снимки – ИК Хермес и Дарина Маринова
Международният фестивал "Българска душа на святата земя" ще се състои за десета поредна година от 10 до 15 юни в израелския град Бат Ям. Изпълнителна агенция за българите в чужбина е поканила всички наши сънародници зад граница с афинитет към изкуството да се включат в юбилейното издание на фестивала "Българска душа на святата земя" в Израел, в..
Костадина Костова, авторката на "Трето царство", се завръща с нов исторически роман, който този път е посветен на траките и по-конкретно разказва живота на Антония Трифена. След като в първата си книга ни разходи из Третото българско царство с майсторски изграден сюжет, в който си дават среща непреходните теми за силата на мечтите и тежестта на дълга,..
Цветно и сетивно пътешествие предлага четвъртата изложба на Цвети Александрова, озаглавена "Феята на цветята". Авторката представя живописна колекция, вдъхновена от красотата, нежността и пъстротата на живота. Всяка картина носи в себе си усещане за нежност, светлина и движение, превърнати в цвят. Характерно за творбите на Цвети Александрова е..
Моногамен ли е човекът в своята същност? Форма на общуване ли е сексът? За какво действително можем да говорим и какво не можем да афишираме? Защо в този секуларизиран свят думата "бог" е мръсна дума? В мисленето ни ли е най-големият ни проблем? Кое е онова качество, необходимо на човека, за да оцелее в саморазрушителния процес, към който върви –..
Лекцията "Стъпка по стъпка, знак по знак: българската везба като песен" предлага разговор за абстрактни символи. Тя препраща към шевиците и нищи същината, която тези стилизирани изображения се опитват да уловят. Лекторката Олга Николова разсъждава за хората, украсявали дрехите си с шевици, и търси възможните значения на традиционната везба за нас в..
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора се превръща в празник на европейската култура. Той..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg