Бяла Врана
О, колко много хора, колко дни, но ти не спираш -
измъчен си от тази недостатъчност и търсиш
коя звезда е точно семето на чудото?
В какво е сигурен, се питаш, най-разсеяният,
направил си глава от вестник, шапка от главата?
Самият ти ще сториш страшен грях, ако допуснеш,
че има само плът, защото всичко не е трупове.
И полетът на мисълта те прави бяла врана!
Насред празничния Никулден си спомняме за значимия поет и преводач Николай Кънчев и за наградата, която се връчваше на негово име.
Кънчев е от значимите български поети и преводачи – творец със сложна съдба, но поетична дълголетност отвъд живота.
"Артефир" отбелязва Никулден с поезията на Николай Кънчев, прочетена от две поетеси, награждавани с поетичния приз на името на поета – Мирела Иванова и Белослава Димитрова.
Въпреки системата пред света Кънчев беше запазената марка на модерната българска поезия от втората половина на ХХ век, казва в Мирела Иванова.
Поетесата определя Кънчев като "знакова фигура не само в поезията, но изобщо в духовното ни пространство".
"Той беше от край докрай вдаден в думите и в словото. Неговата трудна съдба изглежда му помогна да стане много по-силен, по-неотказващ се и посветен", добавя Иванова.
По думите на Белослава Димитрова "поезията е вечният път към поетите, които не са сред нас".
Димитрова отделя от ефирното си време, за да отдаде почит не само на Кънчев, но и на Федя Филкова и нейната отдаденост към поезията и паметта на поета. Муза, спътница и поетеса, Филкова е стожерът зад поета Николай Кънчев. Именно тя учредява наградата на негово име през 2012 година.
Нека не го отмине тази чаша
Престарелият поет надлъж и шир жадува да пътува, като гледа колко малко му остава времето при толкова пространство. И когато, както винаги, се моли: нека ме отмине тази чаша!, цялата вселена е кристална.
Николай Кънчев
Чуйте целия разговор и прочит на стихотворения от Николай Кънчев в звуковия файл:
Николай Кънчев (с. Бяла вода, Плевeнска обл., 25.11.1936 – София, 9.10.2007). Завършва гимназия в Свищов (1955), следва българска филология в Софийския университет (1959–1961). Автор и преводач на свободна практика.
През 1988 Н. Кънчев участва в международни фестивали на поезията в Ротердам и в Белград, а през 1991 – в Париж и на о. Крит. Носител е на международната награда за поезия Златен ключ (Смедерево, Югославия, 1990), на Националната награда за поезия "Пенчо Славейков" (1996). През 2001 е избран за член на Световната академия на поезията към ЮНЕСКО.
Книги с преводи на негови стихове са издадени в Полша, Германия, Холандия, Австрия, Сърбия, Словения, Чехия, Грузия, Италия, Испания, САЩ, Франция, Испания, Македония, Швейцария. Стиховете на Кънчев зад граница се превеждат от внимателни и посветени читатели на съвременната българска литература (Войчех Галонзка, Барбара Байер, Людмила Кроужилова и др.)
Създадени през последната година, картините на Веселин Начев припомнят важни филми на световноизвестни режисьори като Микеланджело Антониони, Виторио и Паоло Тавиани, Лукино Висконти, Нагиса Ошима, Ален Рене, Мартин Скорсезе, Клод Соте, Гаспар Ное, Бернардо Бертолучи и Алфред Хичкок. Целта обаче е отвъд просто напомнянето за филмите, а..
Този въпрос и отговорът му са в основата на експеримента на режисьора Марий Росен и формата "Текстът говори на Автора". Вече трета година и авторът, и екипът на представленията, и публиката участват в него с интерес. Тази вечер (22 май) от 19 часа в галерия "Прегърни ме" ще се състои срещата на писателката Яна Борисова с един от разказите в..
Малко преди Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий се отправяме към храма на книгата и словото. Програма "Христо Ботев" излъчи извънредно студио от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" . В 11:00 ч. читалните на НИБКМ се изпълниха с участници във второто издание на инициативата Голямата диктовка II – "Пазител на българския..
На 22 май 2025 г. (четвъртък), от 17:00 ч., Регионалният исторически музей – Враца ще представи първия том на сборника "Известия на Регионалния исторически музей – Враца". Събитието ще отбележи едно ново начало в дългогодишната традиция на научни публикации, свързани с културно-историческото наследство на Северозападна България. Сборникът е..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе – митология и наука ". Изложбата представлява вълнуващо пътуване в света на звездите – от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта. Събитието събира под един покрив културно и научно..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
Антология билингва на съвременната българска поезия (на сръбски език) и на съвременната сръбска поезия (на български език) представиха в "Артефир" Боян..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg