Речниците са основният резултат от четиригодишно изследване на международен екип на учени от България, Австрия, Германия и Словения, ръководен от проф. Лора Тасева от Института по балканистика с център по тракология към БАН.
Целта на учените е да се представи в пълнота лексикалният състав на Учителното евангелие на Константин Преславски в съпоставка с неговите гръцки източници.
Епископ Константин Преславски е един от най-бележитите творци в историята на българската книжовност. Извършеното от него неслучайно се определя като филологически подвиг. Само няколко десетилетия от началото на изграждането на книжовния старобългарски език той съумява да преведе сложни отвлечени понятия, намирайки за тях съответствия в родното слово. Нещо повече, той дава по няколко синонима на оригиналните гръцки думи, разграничавайки ги според контекста.
Старобългарско-гръцкият речник съдържа 3806 славянски думи и техните гръцки съответствия, а Гръцко-старобългарският – 3328 думи.
Трудът на научния екип дава представа за преводаческото майсторство и тънкия филологически усет на големия книжовник, за творческата му индивидуалност и дълбоко познаване на гръцките източници. Речниците са чудесна основа за работата на учените, които тепърва ще изследват творчеството на Константин Преславски и приноса му за създаването на една богата книжовна традиция, казва проф. Лора Тасева в интервю за предаването „За думите“.
Интервюто с проф. Лора Тасева чуйте в звуковия файл:
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
Лъчезар Лисицов , журналист от "Клуб Z", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" какво е да си парламентарен репортер днес. "Повечето..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
