Както неведнъж сме установявали в разговорите си за езика, намесата на политиката в теми, по които думата би трябвало да има единствено науката, винаги има злощастни последствия не само за научната истина, но и за отношенията между хората и държавите, за културата и духовния климат изобщо. Историята на двете славянски азбуки – глаголицата и кирилицата – в една доста близка, но и не чак толкова добре позната за нас страна – Хърватия – потвърждава това.
Днес в Хърватия се използва латиницата, но глаголицата, а отскоро и кирилицата, са под закрилата на държавата като част от културната история и идентичността на хърватския народ.
В предаването "За думите" проф. Вида Вукоя от Старославянския институт в Загреб разказва за твърде сложната съдба на азбуките в родината ѝ и горчивия привкус, който политиката внася в разговора по темата.
Проф. Вукоя беше сред гост лекторите на втория Международен форум за кирилицата под надслов "Азбука, език, идентичност", който се проведе тази година в София по инициатива на вицепрезидентката Илияна Йотова. Темата на доклада на проф. Вукоя беше "Кирилската писменост в хърватската култура". Оказа се, че историята с азбуките и езиците в близката ни славянска страна е особено сложна, преплетена с политически противоборства, които не са заглъхнали до наше време.
Този много различен поглед към двете славянски и български като произход азбуки, с които се гордеем и идентифицираме, е много полезен, защото отново ни напомня, че истината трябва да се отстоява със знание, добросъвестен труд и постоянство. Виждаме и колко различна може да е историята на един и същи културен феномен като общата ни азбука в различен исторически контекст.
"Хърватия е най-известна с глаголицата. Ние сме я използвали повече от 1000 години. По-малко се знае, че през тези хиляда години сме използвали и кирилицата. Глаголицата за нашата култура е преобладаващата писменост. На нея са изписани повече документи и тя е била използвана в повече географски области. Но е много важно да се отбележи, че и двете писмености постоянно са били в употреба в рамките на тези хиляда години." – казва проф. Вукоя.
"Също така е важно да се отбележи, че в хърватската култура не е имало съревнование между тях. Точно обратното, глаголашите, както обикновено наричаме тези, които са използвали славянските писмености в Хърватия, обикновено са използвали и са познавали много добре и двете писмености – и глаголицата, и кирилицата. Например средновековните писари и нотариуси са записвали законите, завещанията или различните юридически текстове, а и текстовете за лична употреба, на глаголица или на кирилица, в зависимост от това какво е било необходимо на клиента или на семейството, което се е нуждаело от този документ, в зависимост от това коя писменост им е била по-позната."
Чуйте цялото интервю с проф. Вида Вукоя в звуковия файл
"Той е магия, той е мега микс от аромати, той е преживяване, той те завладява и си играе с нас, той е капризен..." Така определят "главния герой" на следващия разказ хората, които го докосват всеки ден и със страст обясняват за него, а това "той" с толкова много определения е шоколадът. Обичате ли шоколад? Не? Може би, защото не сте опитали..
"Реставрацията е любов и отдаденост, като е сравнима с любовта към семейството, но професията е наравно, а не на заден план. В моя живот така се случи, че ми е било отредено да бъда реставратор, защото, когато кандидатствах и ме приеха в такава паралелка в Пловдив, имах голямото щастие да попадна на невероятни преподаватели на които и до днес..
Една от малкото фондации, създадени в началото на прехода и запазили дейността си и до днес, е фондация "Еврика". Около 3000 стипендианти – студенти и ученици, над 1750 безвъзмездно подпомогнати млади хора да специализират в престижни научни центрове и компании, както и да участват в международни научни форуми – това е съвсем бегъл поглед към..
"От следващата година ще се върна в България. Моето заминаване в Мексико бе свързано с ликвидацията на един научен институт "За защита на металите от корозия", който по-късно прерасна и в инженерингова организация, но такива бяха времената тогава – един по един затваряха тези научноизследователски центрове." Това споделя в "Следобед за..
Всички знаем кой е княз Александър фон Батенберг, първият владетел от Третото българско царство – роден във Верона германски принц, участник в руско-турската освободителна война, пожертвал титлата си в името нашето съединение. В палата Хайлигенберг недалеч от Франкфурт, където е израснал, има малка експозиция в памет на Сандро, както са го..
"Следвайки пейзажа. Стъпки във времето – поколения" е изложба, в която за първи път от близо 30 години се представят произведения на проф. Добри Добрев. В..
"От следващата година ще се върна в България. Моето заминаване в Мексико бе свързано с ликвидацията на един научен институт "За защита на металите от..
Самостоятелната изложба на кипърската художничка Йоула Хаджигеоргиу е със заглавие "Активни и реактивни сили". Куратор е Стратис Пантазис. Името на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
