Етноклиентелизмът у нас и по света

Шеметно се завъртя обществено-политическия живот у нас през последните две-три седмици. И на какво ли не се нагледахме... Безсрамно подправяне на бюлетини, разменени просташки обиди и квалификации между политици... Разбира се, нагледахме се и на добре организирани протести, наречени спонтанни. Протестиращите носеха плакати на партията -организаторка, но не знаеха името ѝ, а често и не разбираха въпросите на журналистите, които ги питаха платено ли им е, за да дойдат тук. Тези, които отговаряха, казваха, че са получили по 60 лв. или храна. Жалко и тъжно беше да гледаш как работи тази добре смазвана от години система на взаимоотношения между политически лидери и бедни и необразовани човешки същества. Там някъде – между тези два толкова различни полюса, бяха (и са) посредниците – добре образовани и пълни с амбиции за власт и богатство. Всъщност, явлението си има име – нарича се клиентелизъм. А когато използваните в процеса му са само от етнически малцинства, се нарича етноклиентелизъм. Явлението е белег на неизградена правова държава и неразвито гражданско общество. За "Етноклиентелизмът у нас и по света" говорихме в "Познати и непознати".

"Етническите малцинства у нас стават все по-голям дял от населението и е нормално да има обръщане към тях. По-любопитното за Щатите у, че консервативни кандидати поставиха акцента върху тях и успяха да привлекат внимание. Тук, у нас, един политик след края на кампанията за пръв път в своя реч няколко пъти реферира думата милет. Това само по себе си е много интересно защото тук това има за цел да раздроби и да покаже значимостта на електората на бившото ДПС, което сега се разпада." – каза специалистът – етносоциолог доц. д-р Алексей Пампоров от Института за изследване на обществата и знанието при БАН.

"Мога само да се съглася с казаното от доц. Пампоров" – каза Деян Колев,председател на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе". "От 2005 г. насам наблюдаваме едно взаимно подхранване. От една страна националистически партии (Атака и др. влязоха в парламента)подсилват страха в ромската общност и въобще у малцинствата. Това заздравява в етническите квартали – ромски и турски, ежедневно да бъдат отворени офисите на ДПС. Сега етноклиентелизмът на последните избори стана тема, която всички я използват от гледна точка на опита на изграждането на санитарен кордон. Но за мен темата е много по-дълбока. Тя е свързана с ръста на антиромската омраза, на стереотипите на омраза към ромите, която намира свои привърженици и сред по-образованите и по-либерално мислещите граждани. Това пък засилва страховете в ромските квартали, което засилва и там етноклиентелизма".

Реалната интеграция на етническите малцинства ли е лекарството срещу етноклиентализма – с този въпрос продължи разговора с доц. Пампоров.