"Науката и медицината и през тази година продължиха да дават най-доброто от себе си. Миналата година ние изпратихме с първата одобрена терапия, стъпила на основата на генно редактиране и посрещнахме тази година с втората одобрена такава терапия. През януари бе одобрена терапията при бета таласемия. Това е метод, който позволява редактиране на гени и който ние заимствахме от природата, но той дава и много други възможности и там проучванията продължават.
Едната от идеите е да се подобри възможността за много точна диагностика, тъй като това е метод да се подобри откриването на нуклеинови киселини на вируси, бактерии, това е важно, когато искаме да знаем дали е наличен даден ген при устойчивост на бактерии например и сигнала, при който той може да се събуди, е при наличието на други гени, за това тук ще помогне разчитането на генома", разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Радостина Александрова.
Защо да не научим, пита тя, бета клетките да синтезират антитела, каквито специалистите искат и каквато задача са им поставили? Проф. Александрова аргументирано разказва защо ще е полезно това при терапията. CAR T-клетъчната терапия е ново лечение на рак, което функционира, като обучава имунната система да се бори с раковите клетки.
Учените генетично модифицират Т-клетките, така че да могат да откриват и да се борят с раковите клетки. Лечението обикновено е ефективно, но също така носи риск от сериозни странични ефекти. CAR T-клетъчната терапия е ново лечение, което в момента е достъпно само за някои видове рак на кръвта. Въпреки това в момента са провеждани стотици проучвания върху неговата употреба при други видове рак. Вече има одобрени шест такива терапии", разказва в ефира на БНР проф. Александрова.
Съвсем наскоро излезе трети том на книга за онкология, която разказва за молекулярната биология на туморите и на мишените на прецизна терапия. Нейни автори и редактори са: проф. Галина Куртева, проф. Панайот Куртев, д-р Георги Димитров и проф. Радостина Александрова. Там, на базата на изследванията и проучванията през годините, се акцентира на възможността да се атакуват онези слаби точки на туморите чрез прицелната терапия, допълва проф. Александрова.
Науката има своите постижения, според нея, но все още има много въпроси без отговор и все още раковите заболявания са сред водещите в смъртността или инвалидизирането сред хората по света. "Лечението със стволовите клетки, или костен мозък, може да се наложи при различни случаи, както например при левкемия. това е т.нар. "клетъчна терапия", на която разчитаме да даде тласък за развитието на регенеративната медицина.
Целта на това лечение да накараме стволовите клетки да създадат тази тъкан или орган, който е необходим. Този метод ще е много полезен при лечението на костно-ставните заболявания, защото ще даде отговор на въпроса – какви костни заместители да се направят за съответната терапия. Костта е онази част от тялото на човека, която може да се възстанови напълно без белези, ако не е засегната необратимо. Лечение със стволови клетки може да се приложи и при лечение на мозъка. Важна обаче е микросредата и факторите, които стимулират или потискат повлияването на лечение", разяснява проф. Радостина Александрова.
"От новата година очаквам здраве и мир. През годините моите родители при пожеланията винаги добавяха и мир, а ние с брат ми го приемахме като даденост, но сега виждаме колко важно е това. За мен лично това през 21-вия век да се водят войни и хора да губят живота си е абсолютно безумие. Моят живот преминава в търсенето на начин да се запази човешкият живот или да се подобри той. Човешкото тяло е толкова съвършено, че това някой да го подлага на изтезание е безумие и съм удивена как във време, когато се качихме на Луната, имаме изкуствен интелект, как е възможно да не сме се научили да живеем едни с други. Ние хората, които живеем сред вируси и бактерии, не можем да намерим общ език едни с други, и това е нещото, което буквално ме убива", споделя проф. Радостина Александрова.
Целия разговор на Ани Костова с проф. Радостина Александрова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Проф. Радостина Александрова е български биолог с професионални интереси в областта на клетъчната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онко-фармакология, костното тъканно моделиране. Завършила е с отличие специалността "Биохимия и микробиология" в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" със специализация по "Вирусология“. Доктор е по "Вирусология“ и е професор по "Морфология“. Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания.
Снимка – БНР
Добре дошли в нашия ИСКАМ БЕБЕ – виртуален дом! Влизайте смело! Докато четете тези редове, със сигурност от другата страна на виртуалния Ви свят стои някой, който също като мен и теб има мечти, страхове, напиращи сълзи или желание да изкрещи на целия свят: "Искам да мога да плача, да се радвам, да говоря с някого. Искам дете! Искам го с цялата си..
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради нашето общество – водите, почвите, горите и полезните изкопаеми. "Наистина ние сме най-големия научно-изследователски център в областта на науките за земята в България. Намираме се в София, това е..
Преди малко повече от година семействата на българските ученици получиха възможност да извиняват отсъствията им "до 15 учебни дни в една учебна година с мотивирано заявление от родителя до класния ръководител, но не повече от 5 дни наведнъж" при леки неразположения или важни семейни причини. Изненадващо синдикат "Образование" към КТ..
Европейският фестивал на зооморфните маски се проведе в италианския град Исерния и събра над 400 участници от 12 държави. Както се досетихте от името на събитието, става дума за обредите на предците, в които мъже са се преобличали като животни, за да призовават плодородието на земята, завръщането на пролетта и прогонването на болестите. Кожи,..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест на съвършеното творение на светите Кирил и Методий фондация "Глаголитика" ще представи през 2025 година цикъл от лекции под надслов "Научни и богословски аспекти в изучаването на глаголическата..
"Отвъд и вътре в спомена" е изложбата, която Долорес Дилова представя в галерия "Българи". Експозицията включва два цикъла, които изобразяват..
На 23 април се навършват 103 години от рождението на Радой Ралин, който пророчески беше възкликнал: "Революцията е една премиера. После спектакълът пада."..
През 1984 г., в чест на 40-годишнината от социалистическата революция, се организира първата българска експедиция към най-високия връх на планетата –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg