Доц. д-р Любомир Кендеров е изследовател-хидробиолог, част от екипа на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Неговите научни интереси са в областта на оценката на екологичното състояние и екологичния потенциал на речни екосистеми, изкуствени и силно модифицирани водни тела. Ето какво разказва той в предаването "Следобед за любопитните".
"Все още не знаем много. Това е природен феномен, който при нас – на дъното на Созополския залив в Черно море, на около 20 метра дълбочина, има гора, която е вкаменена. Огромни кипарисови дървета са расли и са били част от флората преди около 25-30 милиона години в Европа. Но тогава е имало такива блатни местообитания и огромни кипарисови дървета са расли така, както има такива видове днес само в района на Северна Америка.
При проучването ние подхождаме по три направления – биология, геология и палеонтология по проекта, по който работим втора година и ще продължи още година и половина.
Вкаменените блатни кипариси на дъното на Созополския залив са много добре запазени, с коренова система, дънери, а тези растения реално отдавна са загинали.
Имаме няколко хипотези за това как са се запазили. Станал е един геоложки феномен, някакъв катаклизъм може би, който много бързо е запечатал дърветата с морски седименти, и лишени от кислород, те не са изгнили, а са започнали бавните процеси на вкаменяване. Голяма част от нашите дървета се оказаха ненапълно вкаменени, а силно пропити с пирит – това е около 40-80 процента от материята или клетките на дървото. Колебаем се какви са били условията това да се случи, но най-вероятно това са били морски седименти.
Как това блато тогава се е превърнало днес в морска екосистема, сега продължаваме да проучваме, но първоначално се смята, че този район е бил гърло на вулкан. През годините, отново в резултат на други природни явления, тези морски седименти са се разместили и откриват гората. Тези дървета са благоприятни местообитания днес за някои видове рибки, някои ракообразни и други морски организми. Не забравяйте, че на по-голяма дълбочина в Черно море няма благоприятни условия за живот". Това разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет на СУ "Климент Охридски".
Целия разговор на Ани Костова с доц. Любомир Кендеров от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – личен архив
Неотдавна попаднах на изложбата "Цветовете на Индия". Омаяна от изящните миниатюри от Раджастан, рисувани върху коприна, от пъстрите шалове и ръчно изработените предмети от вещи занаятчии, потърсих с поглед организатора. Дама, облечена в курта – туника до коляното и панталон, досущ като индийка. Но се оказа българка. Помолих я да се представи с..
Събитието се проведе за четвърти път с домакинството на Биологическия факултет на Софийския университет. То увенчава целогодишната работа на ученически научни клубове в цялата страна. Фондация Сай Хай е основана от Ели Стойкова и Ренета Богданова с цел и мисия да насърчава и подпомага заниманията с наука и изследователския подход в обучението на..
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Защо и как се променят медийните, политическите и гражданските разкази за войните, които се водят в Близкия изток и в Украйна, коментира в "Мрежата" по..
Институтът за съвременно изкуство в София отбелязва своята 30-годишнина. Започва програма от три групови изложби на своите членове, като предвижда и..
Традиционно в края на месец юни насочваме вниманието на слушателите на програма "Христо Ботев" към интересни събития от програмата на Международния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
