Какво ни донесе 2024 година в културен план – размисъл в "Нашият ден" с Димитър Стоянович.
В началото на разговора насочваме внимание към новия брой на сп. L’Europeo, озаглавен "Актрисите". По думите на Стоянович, който е главен редактор на изданието, този брой е обяснение в любов към българските актриси и българския театър – заслужено внимание към едни специфични, чувствителни и интелигентни личности.
Авторите в този брой целят да разкрият пред читателите каква чупливост и вътрешна сила притежават представителките на актьорската професия, които извън ролите претърпяват болки, разочарования, претръпвания.
Стоянович заявява, че това е най-хубавият брой на обичаното сп. L’Europeo за последните 11 години и в него са представени пет поколения български актриси.
"Може на държавници и политици да не случихме, но на писатели случихме, на поети случихме, на актьори случихме", заявява Стоянович.
"Културният живот лети с пълна сила, прониква на базово ниво в определени места на нашата скъпа родина, работи", казва още той.
Стоянович изразява своя потрес, че българската култура продължава да бъде неглижирана на държавно ниво: "Културата би трябвало да е основен приоритет на българската държава. Ние нямаме нищо по-важно и ценно."
Стоянович посочва примери за възможностите на българската култура в световен план – Георги Господинов и неговият последен роман "Градинарят и смъртта", който е "дълбока и смислена книга, абсолютно извън хитростната нишка на европейското харесване" или успехът на Мария Бакалова в киното.
Провинциализмът, по думите на Стоянович, не е нещо, от което българинът трябва да бяга и да се срамува. Добре е човек да е стъпил на земята, на корените си, на родното си място, на родната си държава.
"Ние сме хора, свързани с една вечна провинция на света. И хубавото, и лошото са отложени във времето, което е добре – има надежда", казва Стоянович.
За съжаление провинциализмът събужда леката ненавист към този, който си е позволил да направи нещо повече, добавя Стоянович, според когото в съзнанието на българите битува вечното съмнение в "хваткаджийство" от страна на успелите.
"Защо милата ни, скъпа и крайно неглижирана в държавен план култура е тепих за доказване на някакви работи и разгръщане на политически процеси? Много е гнусно, че се ползва патриотарската карта", казва Стоянович по повод политизирания скандал с постановката на Джон Малкович в Народния театър.
"Това, че Джон Малкович присъства в българското културно поле е празник", смята гостът.
Разговорът завършва с очертаване на добрите постижения на българската култура през изминалата година.
За първи път страната ни взе участие в Лондонския панаир на книгата благодарение на Светла Дионисиева от Българския културен институт в Лондон и Министерството на културата.
Това, което е доставило истинско удоволствие на Стоянович е изключително добрата съвременна българска поезия, която се е появила в "стряскащо добро качество" през 2024 година.
Романът "Градинарят и смъртта" на Георги Господинов, завръщането на Самуел Финци на българската театрална сцена и спектакълът "Медея" с Радина Кърджилова са сред културните акценти на годината, според Стоянович.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Днес, 31 март, Центърът за развитие на човешките ресурси, Столичната библиотека и ПЕН Центърът отбелязват инициативата "Ден на европейските автори". За събитието и акцентите в програмата разказва Блага Евтимова, началник на отдел "Информационно обслужване" в Центъра за развитие на човешките ресурси. С нея разговаря редакторът Ани..
"Да летиш с плавници" на режисьорката Мария Аверина неотдавна беше избран за най-добър български документален филма на фестивала Master of Art в София. Лентата е създадена по идея на журналистката Мариана Светославова, която става и сценарист - тя научава за Мишев от Фейсбук и е силно впечатлена от забележителната му световна кариера. В "Трамвай..
Как чрез средствата на кинематографията могат да бъдат отразени социално значимите теми, дълбоко свързани с реалността, в която живеем? Филмите в международната селекция на 29-ия София филм фест дават отговор на този въпрос. Историите на три от заглавията в програмата на фестивала отвеждат зрителите в Беларус, Албания и Сърбия, където теми са..
Театрално сдружение Enso и I Am Studio представят спектакъла "Канкун" по едноименното произведение на известния каталонски драматург Жорди Галсеран. Постановката е режисирана от Антон Угринов. Сценографията е на Илияна Кънчева, а музиката е създадена от Калин Николов. В ролите се превъплъщават Александра Димитрова, Камелия Хатиб, Веселин Петров..
Названията на две настоящи изложби препращат към времена, места и неща, които ще видим или няма да видим. А галериите, в които са представени, препращат назад в миналото - във времето, когато бизнесът в България започна да обръща по-сериозно внимание на съвременното изкуство. Изложбата "Време усукано около място, усукано около време" на Калина..
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва..
Чаровният и слънчев вокал Велека Цанкова е в студиото на "Семейно радио" заедно с бързащия за репетиция Михаил Йосифов, който се включва по телефона...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
