Книгата на Ива Станоева "Документи, времена, облекло. Народни костюми в Княжество България" излезе от печат неотдавна. Тя е посветена на ценен извор за историята на традиционното облекло от 1888 - 1889 година, съхраняван във фонда на проф. Иван Шишманов при Научния архив на Българската академия на науките. Той съдържа рапорти на окръжни управители, околийски началници, общински кметове, съпровождащи описания и фотографии на народни костюми, които са се носили във всичките двайсет и три окръжия, съществували по онова време. Те са изготвени в отговор на окръжно предписание № 4019 от 12 април 1888 година на Министерството на вътрешните дела. Към настоящия момент то и последвалите го още три предписания не са открити, съобщи в ефира на предаването "Следобед за любопитните" авторката Ива Станоева. Като прави опит да реконструира тяхното съдържание, тя представя разнопосочната информация, която носят достигналите до нас документи както за народните костюми, които са се носили в онези години, така и за времето, в което са създадени.
Книгата е организирана в две части. В първата е разгледан архивът като цяло и е очертан контекстът на неговата поява, а във втората погледът е насочен към документите от едно окръжие - Софийското, за да бъде показано каква конкретна информация може да бъде намерена в архивния свод. С цел максимално придържане към документите и запазване на тяхната автентичност при цитирането правописът не е нормализиран, разясни в ефира Ива Станоева.
Приложени са и 36 цветни илюстрации на отделни ръкописни страници. Изследването е насочено към широк кръг специалисти, работещи в областта на фолклористиката, антропологията, етнологията, езикознанието, историята, архивистиката, културологията и други, както и към всички, които се интересуват от облеклото, езика, културата и живота в България от края на XIX век, разказа авторката.
Целият разговор на Ани Костова с Ива Станоева от предаването "Следобед за любопитните", можете да чуете в звуковия файл.
Ива Станоева работи в секция "Антропология на народните изкуства и визуалните форми" на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. Завършила е специалност Българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1996 година защитава докторска дисертация на тема "Везбата в българската фолклорна култура" пред Специализирания научен съвет по "Изкуствознание и изобразителни изкуства" при ВАК.
Автор е на множество статии и студии, съавтор в монографични издания, съсъставител и редактор на научни сборници. Изследователските ѝ интереси са в сферите на традиционните женски дейности (предене, тъкане, везане, плетене), на традиционното облекло и неговата декорация, на традиционните занаяти и техните артефакти в съвременността, на нематериалното културно наследство и културните политики за неговото опазване.
Десислава Борисова е докторант и млад български учен, чиято страст към науката и преподаването се превръща в лична мисия. Тя преподава Химия и опазване на околната среда в частното основно училище "Томас Едисън", като същевременно посвещава времето си и като доброволец в престижната школа по химия на Фондация "Миню Балкански". Миналата година Десислава..
В днешното издание на предаването ни акцентът падна върху темата за смелостта и отдадеността, необходими, за да се занимаваш с наука в България. Гости в студиото бяха трима изтъкнати учени от Факултета по химия и фармация към Софийския университет "Св. Климент Охридски": проф. д.х.н. Георги Вайсилов, проф. Петко Петков и проф. Християн Александров ...
След наскоро приключилото голямо годишно събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час" в рубриката "Всичко за образованието" гостува Милена Димитрова, старши специалист "Управление на съдържанието". В годината, в която фондацията отбелязва 15-ия си рожден ден, "Добрите практики на фокус" събра повече от 500 участници – учители,..
OMG, NP, BFF, BTW… Ако имате у дома тийнейджър или работите с деца в тази възраст може и да знаете какво означават тези съкращения, но за останалите речта на младите е загадка, "езикът" на младите – в прекия и в преносния смисъл - е загадка. Дали го разбираме – едва ли твърде добре, дори да полагаме усилия. Как тогава да общуваме с тях, да им..
"Ние не си даваме сметка, че всички ферментирали храни са пробиотици и в миналото те са играели именно тази роля. В България на няколко места се произвеждат нетрадиционни сирена. Освен белтъците и захарите в млечните продукти, ние консумираме и голямо количество бактерии, които способстват за тяхното зреене и ферментация. Една немалка част от тези..
Над 90 прояви са включени в предстоящото 56-о издание на Софийски музикални седмици. За първи път в родния ефир директорът на фестивала Момчил Георгиев..
Роден в Берлин, но с български корени, Стефан Голдман е артист, добре познат на родната сцена. Диджей, продуцент, музикален изследовател и собственик..
В днешното издание на предаването ни акцентът падна върху темата за смелостта и отдадеността, необходими, за да се занимаваш с наука в България. Гости в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg