Аналитично, критично и с чувство за хумор подходихме към свършеното от екипа през отминаващата година. В това усилие ни помогна проф. Боряна Делийска, която бе в центъра на дискусията с любимата ѝ професионална тема – нефрология и здравето на бъбреците. Започнахме с дискусионния въпрос – колко течности трябва да поема здравият организъм в денонощие?
"Всичко е индивидуално и трябва да се пресмята не само водата, но и храните с тяхното водно съдържание. Разбира се, водата в чистия ѝ вид, е с препоръчително количество около литър и половина, но в това число не влизат другите "течности" с определен градус" – подчерта с усмивка нашият гост.
Друг акцент в този брой "За здравето" бе хроничната бъбречна болест, нейното категоризиране и определяне на тежестта на увреда на бъбреците. При анамнезата и поставянето на диагноза биват определяни и методите на лечение. Защото винаги има медикаментозни подходи преди да достигнем фазата на хемодиализа, хирургично лечение или трансплантация.
В предпоследното за годината предаване от поредицата "За здравето" говорихме и за границата на издръжливост и устойчивост на човешките органи по време на празничното "натоварване". Умереност бе думата, която е нормата ни за хранене и начин на живот. Проф. Б. Делийска подчерта, че ограничителните диети са "нож с две остриета". За по-младите хора те може и да носят здравна полза, но възрастните не бива да бъдат ограничавани в разнообразието на храната. В количеството –донякъде да, но в качеството и разнообразието – не!
С какво творчеството обогатява личността на лекаря? – бе другият сюжет в предколедната ни среща. Проф. Делийска е потомствен лекар: баща ѝ – професор по урология, поддържаше своята професионална форма до осемдесет и осем годишна възраст. И не само това – от него тя наследява любовта към пациентите и медицината, но и творческите нагласи да пише книги, да рисува, да пътува по света.
Пожелахме на нашата гостенка здраве, успех, благодатна Нова година и най-вече – слънчево време и настроение в Италия, където ще посрещне празниците със своите деца и внуци.
Идната събота – 28 декември, в последното за тази година издание "За здравето", ще имаме среща с д-р Стефан Константинов. Неговите анализи, размисли и равносметка, ще ни водят из дебрите на акушерството и гинекологията, съдбата на потомствения лекар, "здравеопаСния фронт" по нашите ширини.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
