За протестите в Грузия, дори и на Коледа и Нова година, разказва от първо лице Темука Капанадзе, инженер, един от многото протестиращи в Тбилиси през последните месеци.
"Отначало протестите бяха малки, а после, когато разбрахме, че искат да спрат преговорите за членството ни в ЕС, тогава голяма маса хора реагира и протестите станаха големи.
Дори при нас онзи ден беше Коледа и пак имаше протести. Хората излязоха на улицата. Искам да ви кажа, че никой няма настроение да празнува нито Коледа, нито Нова година тук. Само децата се радваха, но възрастните нямаха никакво настроение."
Насилието
"О, да, имаше много насилие. На Коледа нямаше, само стояха и пазеха правителствените здания, но преди това, особено в началото, беше страшно. Видях как полицията и тези от специалните части биеха хора, арестуваха журналисти и граждани. Много жестоки и агресивни бяха към нас. Не знам защо бяха толкова жестоки към протестиращите. За мен е необяснимо. Вероятно искаха да изплашат хората, които излязоха да протестират. Не знам. Но аз също попаднах в такива ситуации на насилие. Видях как едно момче го ритаха в главата. Повалиха го на земята и специалните части го ритаха, без да е направил нищо. Той се търкаляше по земята, а те го ритат и ритат в тялото, в главата... без никаква причина... Но грузинските журналисти свършиха много добра работа по време на тези събития и всичко документираха и показваха."
Какво казаха в свое оправдание политиците за това насилие?
"Абсолютно нищо. Те дори не дадоха една нормална пресконференция или брифинг, а когато все пак даваха някакви изявления, не отговаряха на неудобните за тях въпроси. Направо ги игнорираха. Казваха само, че полицията и спецчастите се държат така, защото протестиращите ги били атакували, което не е вярно. Те искаха да ни изплашат, но ние не се изплашихме, даже повече хора излизаха на площада всеки следващ път."
За Грузия няма надежда
"Ние все още имаме двама президенти. Единият е проруски, а другият – не е. Моят президент е Зурабишвили. Не знам какво ще се случи. За мен най-важното е Западният свят да застане зад протестиращите хора и се надявам да принудят правителството да проведе нови честни избори. На това се надявам, а дали ще стане... не знам, но хората по улиците са много твърди в позициите си и няма да отстъпят."
През 2003 година в Грузия имаше Революция на розата. Сега положението прилича ли на тогава?
"Аз бях студент тогава. И прилича, и не прилича. Искам да ви кажа, че революцията не е добрият начин за смяна на властта. Революциите се случват само в развиващите се страни и винаги имат своите негативни ефекти. Лошо е. Аз бих предпочел нашата страна да е надраснала това да сменя властта си с революция. Аз и протестиращите искаме властта да се смени с легитимни избори, а не с революции.
Единственото, което искаме, е съдбата на Грузия да не се решава от един човек или от една партия. Това е. Толкова е просто. Но нас ни излъгаха. Грузинска мечта ни излъга. Спекулира с доверието на хората, защото всеки е доверчив, когато му обещават нещо хубаво, нали. Но те от Грузинска мечта полека-лека променяха позициите си, докато крадяха и трупаха пари. Като фокусници бяха и изведнъж получихме това – днес да сме на улицата и да показваме позицията си за принадлежността на Грузия към Западния свят.
Но искам да ви кажа, че ние ще извоюваме правото ни да имаме нови избори. Грузия няма да се превърне в Беларус, както твърдят някои, защото ние сме грузинци. Не приличаме нито на беларусците, нито на украинците, които все пак по някакъв начин бяха смесени с Русия. Руснаците за нас са друг народ, нямаме нищо общо с тях и никога няма да допуснем да имаме повече общо с тях."
Снимка – БТАВ рубриката "Лятото на ловеца и риболовеца" в "И рибар съм, и ловец съм" гостува една изключително интересна и колоритна личност – поетът Димитър Никифоров. Израснал край вировете на река Скът, той еднакво добре улавя и рибите, и римите, за което има доста какво да разкаже. Какво си казаха тримата с водещите Росен Мирчев и Асен Масларски..
Предаването представя августовския брой на списание "Лик", което предлага на читателите тематична хронология на туризма у нас – от първия Национален туристически събор през 1958 г. в Нюгола до развитието на организираното туристическо движение през десетилетията. В предаването участват социалният антрополог Харалан Александров, председателят на..
Днес отбелязваме Международния ден на грамотността. Той е създаден от ЮНЕСКО през 1966 година по препоръка на Световната конференция на министрите на образованието за изкореняване на неграмотността, проведена в Техеран. Целта е да се напомня за значението на грамотността в живота на хората и обществото. Според ЮНЕСКО грамотността допринася за мира,..
Този текст не е за птиците на Сакар, но името му, освен че звучи прекрасно поетично, отдалеч ни насочва към меката златна светлина на южния Сакар, където, казват, биоразнообразието е изобилно, но също така отлежават плътни и ароматни вина. И напоследък е много сухо. От няколко години винарни в района, чийто брой постоянно набъбва, се включват в..
Евангелското четиво от неделята преди Кръстовден разкрива пълнотата на тази любов: "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който повярва в Него да не погине, а да има живот вечен.” Проявената към нас любов чрез въплъщението на Сина Божи и кръстната Му смърт превъзхождат човешкия разум, тя се възприема със сърцето...
Днес (на 8 септември) приключва "Буна 3" – третото издание Международния форум за съвременно изкуство. Най-голямата платформа за съвременно изкуство с..
Чуйте! When I grow up, there will be a day, when everybody has to do what I say… Rebel Rebel става на 5 и празнува с любимите "Клоофингър" –..
За границите на изкуството, за смелостта да бъдеш себе си и за силата на музиката да лекува и провокира – разговор в "Нашият ден" с един артист, който..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg