Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Гергана Антова:

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

На базата на направеното наземно сканиране

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. 

Преображенски манастирВсяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Гергана Антова от Университета по архитектура, строителство и геодезия. 

Наземното лазерно сканиране, според нея, е един процес на документиране на актуалното състояние на всеки един обект или сграда, като в резултат се получава много точен триизмерен модел, по който след това може да се направи възстановка, реконструкция, като се запазва автентичността на сградата. 

"Все още сме в начален етап, в който набираме данни. На базата на този тримерен модел на рушащата се част на Преображенския манастир, който създадохме, конструктори и архитекти ще направят конструктивни чертежи, по които ще може да се даде становище за конструктивното състояние. Това, което е известно, че тази част на манастира се намира на свлачищна територия, състоянието е много лошо и има реална опасност на събаряне. 

Проблемите датират от десетилетия и нещата по възстановяването са се забавили много", обяснява доц. Антова.  Ние предстои да излезем със становище, което за съжаление ще бъде, че трябва да се разруши тази част от сградата на манастира. След това на базата на направеното сканиране ще се възстанови входната врата на Преображенския манастир, тъй като от обителта ще се запазят и всички орнаменти, които могат да се вградят отново", уточвява доц. Гергана Антова.

Цялото интервю на Ани Костова с доц. Гергана Антова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска
ВИЖТЕ ОЩЕ

Десислава Борисова – млад учител и финалист на FameLab 2025

Десислава Борисова е докторант и млад български учен, чиято страст към науката и преподаването се превръща в лична мисия. Тя преподава Химия и опазване на околната среда в частното основно училище "Томас Едисън", като същевременно посвещава времето си и като доброволец в престижната школа по химия на Фондация "Миню Балкански". Миналата година Десислава..

публикувано на 06.05.25 в 14:19
Проф. Вайсилов, проф. Петков и проф. Александров

Трима изследователи от СУ с публикации в едно от най-престижните научни издания

В днешното издание на предаването ни акцентът падна върху темата за смелостта и отдадеността, необходими, за да се занимаваш с наука в България. Гости в студиото бяха трима изтъкнати учени от Факултета по химия и фармация към Софийския университет "Св. Климент Охридски":  проф. д.х.н. Георги Вайсилов, проф. Петко Петков и проф. Християн Александров ...

обновено на 06.05.25 в 13:44

Учениците искат да учат, когато и учителите учат

След наскоро приключилото голямо годишно събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час" в рубриката "Всичко за образованието" гостува Милена Димитрова, старши специалист "Управление на съдържанието". В годината, в която фондацията отбелязва 15-ия си рожден ден, "Добрите практики на фокус" събра повече от 500 участници – учители,..

публикувано на 06.05.25 в 10:01

Синя шапка = лъжа. Разбираме ли езика на тийнейджърите

OMG, NP, BFF, BTW… Ако имате у дома тийнейджър или работите с деца в тази възраст може и да знаете какво означават тези съкращения, но за останалите речта на младите е загадка, "езикът" на младите – в прекия и в преносния смисъл - е загадка. Дали го разбираме – едва ли твърде добре, дори да полагаме усилия. Как тогава да общуваме с тях, да им..

публикувано на 05.05.25 в 17:27
доц. Светослав Димов

Доц. Светослав Димов: Без генното инженерство няма да оцелеем

"Ние не си даваме сметка, че всички ферментирали храни са пробиотици и в миналото те са играели именно тази роля. В България на няколко места се произвеждат нетрадиционни сирена. Освен белтъците и захарите в млечните продукти, ние консумираме и голямо количество бактерии, които способстват за тяхното зреене и ферментация. Една немалка част от тези..

публикувано на 05.05.25 в 10:10