Климатичните промени – между отрицанието и метасолидарността

В рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" проф. Стоян Ставру разсъждава над правата на изчезващите вследствие на климатичната криза островни държави и други хабитати.

Защо, докато се борим с водната криза, трябва да се вълнуваме от потъването на островната държава Тувалу – или в какво се изразява климатичната солидарност и геополитика?

Проф. Ставру поставя акцент върху очакването богатите държави да спасят някои изчезващи територии. Вече съществува понятието "климатични бежанци" и дори има случаи, в които изчезващите държави предявяват иск за обезщетение заради претърпяното териториално заличаване. Става въпрос за проблем, който се корени в глобалното отношение на човечеството към проблемите на климата.

В този глобален казус става въпрос за така наречената "метасолидарност" – не просто съпричастност към всички живи същества, но към цялата Земя и нейните компоненти.

Проф. Ставру казва: "С развитието на технологиите и увеличаването на населението ни се налага да взимаме все повече решения, които не са от човешки тип – какъв да е климатът или кой от видовете да изчезне. Има решения, които не са по силите на човека, и отговорите са свързани със сериозна критика, натоварване и чувство на вина. Има места, където влиза представата за божественото, където човек по-добре да се откаже да взима решения, защото не може да се справи с последиците."

• Екологията като емоция – природата като дом

Тимъти Мортън нарича проблеми като този за климата "хиперобекти". Става дума за теми, които дори да сме силно информирани, не можем да разберем. Проблемът с климата, по думите на проф. Ставру, в различни географски места се изразява по различен начин. Това, което е проблем за едни общества, е надежда за други.

В борбата с климатичната катастрофа важна роля играе и корпоративната пропаганда, която разчита на икономическа и културна инерция, както и на отклоняването на вниманието от същността на проблема.

Отричането на истината за климатичните проблеми е психологически механизъм, който Клайв Хамилтън разглежда в книгата си "Реквием за един вид". Основната причина за това явление е когнитивният дисонанс между знанието за проблема и начина на живот. Знаем, че нещо вреди, но не можем  лесно да се откажем от него. Често или игнорираме информацията, или рационализираме с мисли от типа: "Дори и да се променя, няма да има глобален ефект."

Повече по темата чуйте в звуковия файл: