При археологически разкопки в квартал Калето в Лом, които завършиха в последните дни, на дълбочина около 7,5 метра, са открити стени и ровове на римски отбранителни съоръжения от I век след Христа, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" на БНР ръководителят на разкопките гл. ас. д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей при БАН.
"С най-ранното римско присъствие се свързва крепостна стена, пред която се намират три рова. Те са част от лагер на римска военна част, настанила се тук през първата половина на I в. По-късно върху тях е изграден нов лагер от втората половина на I в. От него е проучена постройка, за която се предполага, че е била римска казарма за войници или конюшня. Размерите на тези казарми са с дължина над 30 метра и широчина 10 метра. В северния край на постройката се намира по-малко помещение, което е служило за дом на офицер.
В казармената постройка са открити множество вносни керамични съдове, основно от Южна Галия, бронзови предмети и монети. Този военен лагер е опожарен при военно нападение през 80-те години на I век след Христа", разказа Владислав Живков. По онова време, допълва той, днешен Лом е бил граница на Римската империя с Дакия и укрепленията са служели за охрана на тази граница.
През II век римляните са завладели провинция Дакия и Лом престанал да бъде граница, но пък съществувал като вътрешно селище в империята и пристанище на река Дунав. През вековете крепостните стени са били разрушавани и изграждани отново няколко пъти при Първото българско царство, а също при Второто българско царство. По време на Османското владичество тези стени са ограждали Турската махала на Лом. Откритите при разкопките през тази година в Лом стени на отбранително съоръжение са рядко срещани в Долен Дунав находки от първата половина на I век след Христа, коментира Живков.
При разкопките е открит и глинен под от XI век преди Христа със счупени парченца от съдове от онова време по него. Тази находка е още от края на късната бронзовата епоха и се смята, че е остатък от културата Балей-Орсоя, населявала тези места в онова далечно време. При изкопни работи около разширяването на болницата в Лом през 60-те години на миналия век е открита и друга находка от културата Балей-Орсоя – глинена урна с останки от починал тогава човек. Настоящото откритие е второ и свидетелства, че по онова време на мястото на днешен Лом е имало древно селище с прилежащ некропол, заявява Живков.
Археологът съобщава, че в квартал Калето в Лом археологически разкопки се правят от 1986 година до 1990 година, а след това от 2018 година до 2024 година без прекъсване всяко лято или есен. Първоначално ръководител е местният учен и археолог Валери Стоичков, а след смъртта му наскоро те са поети от д-р Владислав Живков.
При тези разкопки освен някогашни сгради и отбранителни съоръжения са открити много антични предмети – конски амуниции, украшения, кръстове, глинени съдове и т.н. Само през тази година са открити около 400 находки, които ще постъпят във фонда на Историческия музей в Лом, където ще се съхраняват. Тази 2025 година, според него, отново ще кандидатстват за финансиране, за да приключат цялостното проучване на района.
Целия разговор на Ани Костова с д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей към БАН от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Национален археологически институт с музей при БАН
Радослав Свирецов е пейзажен фотограф и архитект. Казва, че постоянно предизвиква себе си, за да открие скритите красоти на природата и градската среда. "По-скоро съм човек, който обича да прекарва времето си извън града. Чувствам се добре в големия град, харесвам София и за мен тя е един от най-красивите градове на света. За някои хора София..
"Живели някога цар и царица. Те били честити, защото се обичали и поданиците им ги почитали. Едно не стигало, за да бъде пълно щастието им: нямали си наследник. Един ден …" Така започва една от приказките, които сме слушали безброй пъти в детството си и които на свой ред слушат децата ни. Отново и отново, без да ни омръзне. И сега, когато в..
Мизофонията е състояние, свързано със силна чувствителност към определени звуци – мляскане, сърбане, хрупане и др. И ако при една група от хора тези звуци са просто неприятни, при онези, които преживяват състоянието, те водят до избягващо поведение, неприязън, дори агресия. Психологът Виктор Георгиев е един от малкото специалисти в България, които..
Позната фраза или поговорка, в която има и мъдрост, и истина. Най-сетивният и раним орган в човешкото тяло, грижата за неговото опазване и здраве до дълбока старост, бяха в основата на съботния ни разговор. Който, всъщност, премина през изкуството и реалността, заключен между фразите "ти имаш страхотни очи" и "два диоптъра далекогледство". Гост..
На 3 март през 1878 г. е подписан предварителният мирен договор, известен като Санстефанския мирен договор, с който държавата ни отново се появява на европейската политическа карта. Това е началото на процес, който продължава със Съединението на две от трите разделени части на българската етническа територия, с отвоюването на независимостта на..
Какво се случва с медиите в САЩ, след като Джеф Безос промени политиката на коментарната рубрика на "Вашингтон поуст", журналисти на АП не са допускани..
Какъв е новият световен ред, който предлага на Европа президентът на САЩ Доналд Тръмп и какво е мястото на България в него, коментира в "Мрежата" по..
Снощи (6 март) се откри ретроспективната изложба на анонимния артистичен колектив "Герила гърлс" в Националната галерия "Квадрат 500". Изложбата носи..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg