За "Лицемерието на властта" – книга, която прави философски, социологически и художествен по стил опит за осмисляне на причинно-следствените връзки в съвременната българска история, в "Terra Култура" разговаряме с нейния автор д-р Яни Киров.
Книгата е историческа, но не в този смисъл, в който хората са свикнали да мислят за историята. Има препратки към философията и социологията. Разделението в хуманитарните науки е все по-неадекватно, смята историкът.
"Ако предметът на историята е обществото, човек трябва да разбира от обществени науки. От художествен роман понякога можем да научим много повече отколкото от историческа книга", заявява д-р Киров.
В книгата историята присъства като увод към така наречения Преход в България, а фактите свалят маската на властта.
За повратната 1948 година д-р Киров пише: "Гостът се е превърнал в господар и комунизмът не плаши никого."
Официалното представяне на книгата се състоя на 15 януари, като модератор на събитието бе Даниел Вълчев. "Колкото историк, толкова и философ и майстор на перото" – така Вълчев определи д-р Киров по време на представянето.
Авторът заявява, че, ако има критика към книгата, тя би била свързана с факта, че стилът не е нито строго академичен, нито достатъчно философски.
Заглавието, по думите на д-р Киров, е силно, но не носи осъдително и морализаторско послание. Лицемерието е използвано в художествен смисъл – като в пиеса на Молиер, в която героят се преструва.
"Хипокризата" (от гръцки) се употребява едновременно за актьора и лицемера – този, който играе всички роли, без да е нито една", обяснява авторът.
В епоха, в която се налагат просвещенски идеи, се поражда нуждата някой да ги въплъти. Така фигурите във властта започват да изпълняват тази роля на представители на идеята, по думите на д-р Киров. Политическата история на България историкът разглежда именно като поредица от роли – социалисти, земеделци, военни, комунисти. Това е "театрална перспектива", която не цели да осъжда морално, изтъква д-р Киров.
Не трябва да вярваме, на тези, които изтъкват колко са откровени, а да гледаме действията на човека и на стила, с който той живее. Стилът е най-добрият израз, не "откровението" и посланието, смята д-р Киров.
В продължението на "Лицемерието на властта" авторът ще постави фокус върху икономическата история.
Що се отнася до българската реалност днес, по думите на д-р Киров, не сме свидетели на нищо ново. Българската държавност започва със служебно правителство. Следват още пет правителства и преврат в рамките на две години – "голямо постижение за една нова държава".
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Изложбата “Димитър Яранов – 1964-2024 г.” се открива на 10 септември от 18:00 часа в галерия “Академия”. Експозицията включва живопис и рисунки на художника Димитър Яранов. Те са подредени хронологично от гимназиалните му работи до последните, вероятно недовършени, платна. Представени са живопис и рисунки от колекциите на Огнян Делибозов, Николай..
Връчиха наградите за съвременно визуално изкуство на третото издание на Форума “Буна”. Тази година то се проведе под надлсов “Откритие и другост в Ерата 5.0”, a участие взеха над 150 артисти от 30 държави. В официална церемония на 7 септември в двора на Археологическия музей във Варна международно жури присъди четири отличия и две почетни..
В това издание на "Тийн Тайм" представяме съвременния автор Николай Янков. Той е ръководител на специалност "Индология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", преподавател по хинди, източни религии и философски системи и пътешественик по душа. Автор е (в съавторство с Елена Щерева) на пътеписа "Химикал, шоколад и две рупии" сборник с..
Тя е драматург, артдиректор, PR специалист, организатор на събития и нестандартни медийни кампании . Завършила е "Културология" и "Театрознание". Има богат международен опит в областта на културната политика и артмениджмънта. Носителка е на награди за поезия, кратка проза и театрална критика. Била е член на жури и селекционер на артфестивали...
След първата си поява в България като визуален артист, "Невротичният балет на красотата и разрухата", Надежда Георгиева се завръща в България с имерсивната инсталация "Океанът на живота/гласове", която се открива на 11 септември в 18.00 в Галерия Куб - Топлоцентрала. Вторият проект на художничката, отново куриран от Весела Ножарова, представлява..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
