"Преброяването показва, че нетипичните зими у нас през последните години докарват у нас доста по-малко птици отколкото преди десетилетия. Въпреки намалелия брой наши зимни гости, видовете не са намалели и не са ни напуснали най-ценните, най-силно застрашените видове птици. Сред водолюбивите птици това са тръноопашатата потапница, която гнезди на много малко места в Европа, като почти цялата и популация зимува в България и то в Бургаското езеро.
Тази година се наблюдава максимална численост на този вид птица – над 4000 представители. Друг представител е големият креслив орел, който също е застрашен от изчезване вид, както и малката белочела гъска, левантийският буревестник, голямата бекасина и ушатият гмурец. Всичко това са видове от световната Червена книга, които са си избрали България да топлия юг, където да прекарат студените зими.
Системата за мониторинг на зимуващите в страната водолюбиви птици се провежда ежегодно по едно и също време – началото на януари и по-точно – почивните дни от втората седмица на месеца. Преброяването се осъществява в обхвата на основните места за зимуващите птици по Дунавското и Черноморското крайбрежие и повечето водоеми във вътрешността на страната", съобщи в предаването "Следобед за любопитните" д-р Петър Янков от БДЗП. Преди около година изследователите са установили, че птицата тънкоклюн свирец вече е изчезнала от земята и вероятно никога повече няма да я има. Оттук, според него, идва и отговорността на хората към опазването на околната среда и осъзнаването значимостта на състоянието на заобикалящия ни свят за бъдещето на човечеството.
"Около 22 са видовете птици, които са застрашени от изчезване и се срещат в България. Сред тях са египетският лешояд, степният орел, ловният сокол, царският орел и голямата дропла – това са видове, които наистина са на изчезване, но се срещат в България. В Холандия или Швейцария срещащите се видове са 5-7. Това е в резултат на бързата индустриализация на Европа, а у нас са запазени много по-добри природни условия. Това е и големият шанс на България да не повтори грешките на тези, които вече са ги направили преди нас.
Д-р Петър Янков е най-дълго пребивавалият в БДЗП член на екипа, преминал през цялата йерархия от член-основател, през доброволец, служител, директор по природозащитата, изпълнителен директор и председател на Управителния съвет. Два мандата член на Европейския и на Световния съвет на BirdLife International. Той е посветил научната си кариера и целия си опит и ентусиазъм на изграждането на БДЗП, като успешна и международно призната организация.
Въвел не само БДЗП в Източните Родопи, но и Природозащитните центрове в българската практика на опазване на природата, спечелил за БДЗП наградата на фондацията "Хенри Форд" за природозащита. Автор на неколкостотин научни и популярни статии и книги, включително съавтор на БДЗП в първия за България Атлас на гнездящите птици, първите български планове за действие за видове и планове за управление на защитени територии. Понастоящем е посветен на развитието на Природозащитния център "Пода" и успешното действие на БДЗП в района на Бургас.
Целия разговор на Ани Костова с д-р Петър Янков от БДЗП от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
