Проблеми и възможности на българските пчелари

На 10 февруари православният свят чества св. Харалампий Магнезийски, покровител на пчеларите. Смята се, че приживе светецът е открил лечебните свойства на пчелния продукт, затова днес се освещава мед.

В Деня на пчеларя в "Нашият ден" разговаряме с Явор Кирилов за историята, проблемите, възможностите и добрите практики на българските пчелари.

Кирилов е посветен на пчеларството вече 31 години, тъй като произхожда от пчеларско семейство и още 7-годишен започва да гледа две семейства пчели.

Пчеларският занаят изисква две неща – да си търпелив и да не те е страх, по думите на госта.

"Пчелите са суперорганизъм и много малко хора го разбират, ако не се занимават това", заявява пчеларят.

Кирилов проявява интерес и към историята на пчеларството по нашите земи. Проучването му започва с търсене на рецептата за медовина. Традициите за производството на напитката са изчезнали у нас, но медовина се е произвеждала в българските земи още в Древността, разказва Кирилов.

Най-добрият период за пчеларството в България настъпва след Освобождението, когато цар Фердинанд дава тласък на модерното разборно пчеларство. 30-те години занаятът у нас е бил толкова развит, че Ататюрк изпраща турските пчелари на обучение в България.

В Европа се отглежда видът европейска медоносна пчела, но в света има цели 32 000 вида пчели. Само четири вида от тях дават мед, а само два се отглеждат от хората. Медоносната пчела е много ефективна в опрашването.

Кирилов заявява, че цената на меда не се е променила, но цената на всички консумативи за производство е скочила значително, което затруднява производителите.

Друг проблем за пчеларите е отравянето на пчелите. Държавата разрешава пръскане с опасни препарати, които в дългосрочен план са вредни за цялата екосистема, по думите на Кирилов.

Още за предизвикателствата пред пчеларите у нас, както и рецептата за медовина – чуйте в звуковия файл: