Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Ирина Вутова: Трябва да готвим децата да бъдат грамотни хора

Доц. Ирина Вутова
Снимка: БНР

Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев да се въведе задължителна матура по математика в края на 12 клас.

"Идеята не е добра, защото ние се опитваме да подобряваме лошите резултати, но това не става с въвеждането на нови изпити или промяна на формата на стари съществуващи, а с обучение, с промени и то не в края, а в началото", смята тя.

"От друга страна, защо точно математика. Ако искаме да въведем общообразователна матура, тя трябва да бъде по всички предмети. Има такива примери в близки до нас държави… ", казва преподавателката.

Споровете, последвали идеята на министъра, между "математици" и "филолози" в социалните мрежи, необходима ли е матура по математика на хуманитарно насочените личности и обратното – по български език и литература на хората с математически интереси, пораждат логичния въпрос дали задължителният в момента зрелостен изпит по БЕЛ в настоящия си вид показва реално степента на функционална и дори базова грамотност на завършващите средно образование и дали гарантира, че от училище излизат грамотни хора. Всички виждаме, че това далеч не е така. Защо тогава трябва да смятаме, че просто въвеждането на задължителна матура по математика ще направи децата ни математически грамотни.

Според доц. Вутова голям проблем има с разминаването между методиките на преподаване в различните етапи на обучение, с липсата на връзка между тях, с огромния недостиг на квалифицирани учители по математика, с неравномерното натоварване с нови знания, което в крайна сметка ги прави нетрайни и "изгубени" за децата, въпреки масираните "кампании" по подготовка за заветното НВО след 7 клас например.

Що се отнася до идеята на министъра евентуално да отпаднат външните оценявания след 4 и 10 клас, парадоксално, те всъщност са най-показателни за реалните резултати на учениците, тъкмо защото не служат за "вход" в следващ образователен етап и не са плод на допълнително обучение, финансирано от родителите. Дали обаче тези резултати служат за анализ и предприемане на действия – отговорът е отрицателен.

"В момента се правят само механични промени, разместваме някакъв материал от един клас в друг. Това не води до никакви подобрения на резултатите. И единственото нещо, което правим в общи линии, е че заплашваме учениците с някакви нови изпити", казва преподавателката.

За други "парадокси" в средното образование и за начините, по които би трябвало да се работи за по-добрата математическа грамотност на учениците според доц. Ирина Вутова чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Калоян Димитров

Еврика! Успешни българи: Калоян Димитров

Калоян Димитров е ученик от Американския колеж в София. Двамата със съотборника си Момчил Колев са лауреати от Националния конкурс "Млади таланти" и представители в Европейското младежко научно изложение (EXPO Science Europe), което се проведе през юли миналата година в Сараево по линия на МИЛСЕТ. Проектите на тандема са свързани все с приложения..

публикувано на 12.05.25 в 17:05

За терапевтичната сила на конете

Фондация "Пейнт и Куортър хорс България" се посвещава на тези две американски породи коне, наследници на мустангите, на тяхното отглеждане и разпространяване. С времето прозрението, че конете могат да бъдат в услуга на обществото, разширява мащабите на мисията. Днес Екипът провежда терапевтична езда, рехабилитация за деца и хора с физически и умствени..

публикувано на 12.05.25 в 15:23
проф. Иван Шопов

Проф. Иван Шопов: България има своето бъдеще в науката за полимерите

Думата полимери, произлиза от гръцките думи – "много" и "част", т.е. полимерите са нещо, което съдържа много части. Самата структура е една дълга молекула. Германецът Хермант Щаузингер, който е лауреат на Нобелова награда, за първи път обяснява, че може би има вещества, които са с огромна молекула, която нарича макромолекула. Години наред..

публикувано на 12.05.25 в 10:35
Доц. д-р Атанас Мангъров

Защо сами си го причиняваме?

Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..

публикувано на 09.05.25 в 10:47

Съчетаването на архитектурно наследство и спорт е тема на международна среща в УАСГ

В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..

публикувано на 09.05.25 в 10:15