Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Караман – истории от Анадола

4
Медресето Хатуние в Караман
Снимка: Оля Стоянова

ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем различни реколти и седем различни земеделски култури. "А климатът в Анадола е много различен, защото се намираме на близо 1000 м. надморска височина, на Анадолското плато, и това обяснява защо тук е доста по-хладно и климатът е по-студен от останалата част на страната. Но пък това място е люлка на много древни цивилизации", казва Гирай.

По думите му, името на турският град Караман идва от "kahraman" – смелчага, герой. Градът е с богата история и култура, разположен в сърцето на Анадола, на север от планината Тавър. Този неголям град днес, с население от близо 200 хиляди души, е богат на исторически забележителности и въпреки че не е сред най-популярните туристически дестинации в Турция, заради него си струва да се отбием встрани от традиционните маршрути. Защото тук могат да се видят музеи и много забележителности, сред които малкият, но наистина богат на артефакти исторически музей, крепостта, гробницата на средновековния поет и дервиш Юнус Емре, познат по цял свят, а също и джамията Актеке.

В джамията Актеке са разположени каменните саркофази, принадлежащи на майката на Мевляна и най-изтъкнатите дервиши от свитата му.

Джамията Актеке е позната също като Мадер-и Мевляна, защото в нея се намират саркофазите на майката и брата на Мевляна Руми – поетът и философ, живял в града преди близо осем века. Според легендата, известният турски поет и мистик Руми пристига в града през 1222 г. Тук Руми се жени и остава в Караман в продължение на няколко години, преди да продължи пътуването си до град Коня, където прекарва останалата част от живота си. Според запазените данни, джамията Актеке е построена през 1370 г. Днес тя се намира в центъра на града, около нея растат огромни чинари на възраст близо три века, а в градината около храма продължават да стърчат красиви надгробни мраморни камъни, които отбелязват, че мястото в продължение на векове е функционирало като гробище. Днес, въпреки че се намира в центъра на Караман, сред градския шум, това е изненадващо тихо и спокойно място.

Комплексът Актеке включва още бани, градини, мавзолей и място за усамотение на дервишите. Вътре в джамията, от лявата страна, посетителите могат да намерят каменните саркофази, принадлежащи на майката на Мевляна и по-големия брат му брат, но и още 19 саркофага, символно наречени на едни от най-изтъкнатите дервиши от свитата на Руми.

Стена от богато резбован саркофаг, изложена в музея на Караман

Гирай УУр Йозджаш разказва, че след ерата на селджукските турци в този район се появяват много царства, но Караманското царство е най-мощното и най-дълго просъществувалото от тях. Съвременният град Караман се намира на територията, на която караманите основават в Средновековието Караманския бейлик. Караманското царство е създадено от няколко големи фамилии, които започват да контролират пътищата в района. "В периода на Караманите има много войни – след епохата на селджукските турци всъщност няма период на продължителен мир и  причината за това е желанието на всички да контролират пътя на коприната", обяснява Гирай. Интересното е, че караманите наследяват цялата държавна структура на селджуксците турци и според историците, това е едно от обясненията защо успяват да изградят толкова силна държава.

Днес в центъра на Караман се намира историческият музей на града – той е малък, но разполага с богати експозиции и успява да представи хронологично историята на този район. В двора му са експонирани надгробни камъни от различни епохи, а сред експонатите, които могат да се видят вътре, са мраморни саркофази, керамика, оръжия и сечива, както и напълно съхранената мумия на младо момиче. Мумифицираното тялото е открито в пещерния комплекс "Маназан", където хората още през VI-VII век са успели да издялат в меката скала голям религиозен център – с църква и множество гробни камери.

Мраморен лъв, изложен в двора на музея на Караман

Близо до музея на Караман се намира и медресето Хатуние. То е издигнато през 14 век, а днес е добре запазено, с впечатляваща мраморна порта с красиви флорални орнаменти. Завършено е през 1382 г. за Нефисе Султан, дъщеря на Мурад I и жена на управляващия Караманид Ала ал-Дин Бек. Дълги години е било използвано за училище, като в горещите дни учениците са се обучавали в хладния каменен двор и откритите помещения, а в зимните дни – в закритите класни стаи, които приличат на килии.

Снимки - Оля Стоянова

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54