Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията.
"В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които се занимават с различни неща. Общото между тях е, че изучават процесите в живата клетка на молекулярно ниво. Това дава определени предимства. Да се изследват какви са принципите на живота – или как действат определени лекарства или биологични вещества на клетката", разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Стойно Стойнов.
Български учени, заедно с техни колеги от Института по молекулярна клетъчна биология и генетика "Макс Планк", са постигнали научен пробив, който може да повлияе лечението на ракови заболявания.
След седемгодишно проучване международният екип разкрива динамиката на 70 белтъци, участващи в поправката на ДНК. Учените са открили точния механизъм, по който белтъците поправят наранения генетичен код в клетките.
Международният екип от учени е публикувал откритието си в най-престижното научно списание в сферата на молекулярната биология Molecular Cell. Откритието е обнадеждаващо, но не означава, че е открито лечение на болестта, категорични са експертите. "В различните държави има различни специалисти, както и различна техника, затова е необходимо да се обединяват усилията на всички, за да се правят нови научни открития", категоричен е доц. Стойно Стойнев.
"Преди 6-7 месеца България стана член на Европейската молекулярна биологична лаборатория. За момента България е пълноправен член, но все още не си плащаме членския внос, като имаме три години да решим този въпрос. Какво представлява EBL – това са 6000 учени, разпределени на шест места в Европа, като централата е в Хайделберг. Лабораторията има много добри технологични платформи, което не е само техника, но и обучени специалисти. Това улеснява работата ни. Колегите в Европа ценят и търсят нашите специалисти", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Стойно Стойнев.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Стойно Стойнев в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
