Защо точно в този момент ескалира напрежението в Босна и Херцеговина и дали това има връзка със задълбочаването на кризата около Украйна, което предизвика Доналд Тръмп? Ще бъде ли постигнат компромис между трите държавотворни общности, които да променят избирателния закон и да приключи мандата на Службата на върховния представител в годината, когато отбелязваме 30 години от Дейтънското мирно споразумение?
Прекият повод тези събития е присъдата, която получи президентът на Република Сръбска Милорад Додик. През февруари той бе осъден на 1 година затвор и 6 години забрана да заема обществени постове. Причината е, че преди 2 години той подписа за обнародване два закона, приети от парламента в Баня Лука, но отменени от върховния представител на международната общност в Босна Кристиан Шмит. Милорад Додик твърди, че цялата политика в Босна и Херцеговина се свежда до опит за разпадане и изчезване на Република Сръбска, а не до укрепване на Босна и Херцеговина.
Дали политическата турбуленция обхванала от няколко месеца Западните Балкани ще доведе до силна радикализация на Додик и Вучич и дали това не е опит за извличане на дивиденти в условията на промененото международно положение, предстои да научим.
На 10 март 2025 година по време на своята официална визита в Сараево генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че алиансът няма да допусне трудно постигнатият мир в Босна и Херцеговина да бъде отново застрашен.
Реформа на избирателния закон – възможен ли е компромис?
Един от основните въпроси в дебата са промените в избирателния закон, които от години предизвикват спорове между етническите общности. Хърватската общност настоява за реформа, която да гарантира, че нейни представители ще бъдат избирани от хърватските избиратели, а не с гласове от бошняците, както често се случва при сегашната система. Бошняците, от своя страна, се противопоставят на тези искания, защото смятат, че те могат да доведат до още по-голяма етническа сегрегация.
Една част от анализаторите твръдят, че промяната на избирателния закон е неизбежна, за да се гарантира представителство и легитимност на хърватската общност. Други предупреждават, че това може да доведе до още по-дълбоко разделение и да затвърди етническите линии в политическата система на страната.
Прекратяване на мандата на Върховния представител – реалистично ли е?
Службата на върховния представител (OHR в лицето на Кристиан Шмит, който има правомощия да отменя закони и отстранява политици, е една от най-противоречивите институции в Босна и Херцеговина. Лидерите на Република Сръбска не признават Шмит, който бе определен за представител на международната общност през 2021 година, тъй като назначението му не е било одобрено от Съвета за сигурност на ООН. Такава позиция споделят също Русия и Китай.
Бошняците обаче са против, тъй като виждат в Службата на върховния представител гаранция срещу потенциални сепаратистки тенденции.
В дискусията се очертава консенсус, че макар Службата на върховния представител да има роля на стабилизиращ фактор, дългосрочното му присъствие създава усещане за външна зависимост. Дали излизането на Босна и Херцеговина от това международно покровителство ще доведе до политическа стабилност или до засилване на вътрешните напрежения.
Перспективи за евроинтеграция и бъдещето на страната
Годината е символична, защото се навършват 30 години от Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в Босна. В този контекст възниква въпросът дали страната може да направи решителни стъпки към евроинтеграция. Основните пречки остават липсата на политически консенсус, етническите разделения и нереформираната съдебна система.
Външният натиск от ЕС и САЩ може да изиграе ключова роля в намирането на компромис. Според мен без вътрешна воля за реформи нито избирателният закон, нито статутът на Службата на върховния представител на ООН ще бъдат решени в близко бъдеще.
Сложната политическа ситуация в Босна и Херцеговина представя различни гледни точки за пътя напред. Въпреки някои сигнали за диалог, остава неясно дали 2025 година ще донесе реални компромиси или напрежението ще продължи. За мирно разпадане на Босна и Херцеговина не може да се говори. Босненската прокуратура, чиято дейност е забранена в босненската Република Сръбска, днес издаде заповед за арест на президента на тази федеративна единица Милорад Додик, както и за премиера Радован Вишкович и председателя на парламента Ненад Стевандич, заради "нападение срещу конституционния ред".
Развръзката предстои и в пряка зависимост от поведението на съставните общности на държавата, които използват всеки един повод, за да дърпат чергата към себе си за сметка на още по-голяма парализа на централното правителство.
Чуйте повече в звуковия файл:
"В началото на реформата беше заложено здравната вноска да расте през определен период от време до достигане на над 12%. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме." С тези думи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), напомни преди дни в ефира на БНР за един от първоначалните ангажименти в..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. На..
128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишнина. В седмицата на училищния юбилеен концерт в "Нашият ден" гостува Юлиян Плачков, директор на 128 СУ "Алберт Айнщайн" от 2011 година насам, учител по история, но човек, улавящ пулса на съвременността. Екипът на училището се придържа към максимата на Айнщайн, която гласи: "Животът е..
В ефира на предаването Lege Artis Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени, които да осигурят устойчивост и по-високо качество на услугите. От Българския лекарски съюз настояват..
За Българското училище "Иван Станчов" към Посолството на Република България в Лондон в "Нашият ден" разказва журналистът от екипа на предаването Нина Цанева. Цанева споделя впечатленията си от посещението си в столицата на Обединеното кралство по покана на Лектората по български език към Департамента по славянски и източноевропейски езици в..
Отбелязваме 60-годишнината от рождението на този голям български музикант и поет, белязал с творчеството си времето на прехода. Защо неговите послания..
На 21 май в Художествената галерия Колекция "Дарение Светлин Русев" в Плевен ще се състои камерен концерт на трио в състав: Татяна Майони (пиано), Евгени..
Чл.-кор. проф. Атанас Семов гостува в "Нашият ден", за да представи новоизлязлата си книга "Конституцията и Европейският съюз", както и да коментира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg