Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Младият изобретател Мартин Ралчев – практически решения на сложни научни въпроси

Мартин Ралчев
Снимка: БНР

Да си млад учен в България е изключително вълнуващо и интересно, още повече когато има достъп да върши онова, което обича, без да го чувства като "работа". От близо 10 години Мартин Ралчев е в БАН, което му дава достъп до модерни лаборатории и технологии, както и до възможности за разработването на нови технологии и патенти, и до академично израстване. Институтът по роботика допринася чрез работата си младият учен да стане доцент. За това той е благодарен на своите научни ръководители: акад. Чавдар Руменин, проф. Сия Лозанова и директорът на Института проф. Август Иванов. 

Всички те не само го подпомагат, но и го вдъхновяват да търси практически решения на сложни научни въпроси. "В хода на своята работа участвам в 8 патента за изобретения и 11 заявки за нови патенти", споделя в ефира на предаването "Следобед за любопитните" Мартин Ралчев. Наградата "Еврика" му е присъдена, тъй като е съавтор в три защитени патента за изобретения, както следва:

1. "Двуосен магниточувствителен сензор, съдържащ елементи на Хол", регистрирано като патент от Патентното ведомство на Република България на 17.07.2023 г. Принос на изобретението е широкият температурен обхват на функциониране, необходим за целите на високоточната и слабополевата магнитометрия. В сферата на приложимост са роботиката и мехатронните системи с изкуствен интелект; квантовата комуникация; 3D роботизираната медицина и минимално инвазивната хирургия, включително лапароскопията; безконтактната автоматика; контролно-измервателната технология; автомобилната промишленост; енергетиката; навигацията; биомедицинските изследвания; военното дело и сигурността; контратероризмът и др.

2. "Робот за почистване на подови повърхности", регистрирано като патент от Патентното ведомство на Република България на 15.08.2023 г.

3. "Робот за UV – дезинфекция", регистрирано като патент от Патентното ведомство на Република България на 16.01.2023 г.

Мартин Ралчев е роден през 1995 г. Средното си образование завършва през 2014 г. в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Христо Ботев“, гр. София. През 2018 г. се дипломира като бакалавър в Техническия университет - София, специалност "Електроинженер“, а през 2020 г.  като магистър в същия университет и специалност. 

По време на следването си придобива допълнително сертификати за правоспособност, умения и внедряване на опит след преминати курсове на обучение към: Siemens на тема "DESIGO Room Automation“; "АСАП" ЕООД на тема "Работа в екип"; Институт по системно инженерство и роботика на БАН и GK Norge AS на тема "Норвежкият опит за устойчива енергетика и околна среда в България". 

Още като студент, Мартин Ралчев проявява задълбочен интерес към сензориката и роботиката и веднага след дипломирането си като магистър с отличие постъпва на работа в Института по Роботика при БАН. Усвоява бързо и компетентно едни от най-съвременните контролно-измервателни технологии. Неговото старание и желание за самоусъвършенстване довежда и до първата му публикация, свързана с елементите на Хол и тяхното приложение. Спечелва конкурс и е зачислен в задочна докторантура. От миналата година е доцент. 

Изобретенията, в които участва Мартин Ралчев, са резултат от неговата изследователска дейност по дисертационната му тема в Националния център за компетентност "Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска", който е част от Института по роботика при БАН.

Целия разговор на Ани Костова с Мартин Ралчев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – БНР и личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доктор Стефания Каменова

Изложба в Природонаучния музей разкрива възможностите на геномиката

"Природата все още не е разкодирана, но ние учените продължаваме да работи за това, защото това са въпроси свързани най-вече с опазване на биоразнообразието. Наистина можем да говорим за геномна революция, защото за първи път ние изследователите и еколозите имаме на разположение един набор от инструменти, които можем да наречем геномни и те не са..

публикувано на 04.10.25 в 17:40

Чистернино – раят на месоядните

Днес ще ви водя в рая на месоядните. Чистернино е живописно градче в Пулия, Южна Италия. Бели каменни къщи, калдъръмени улички, скрити площадчета, които изникват внезапно пред погледа, и исторически църкви привличат туристи през цялата година, но през лятото те прииждат с евтините полети от Бари и акостиралите в Бриндизи яхти. С какво е чак толкова..

публикувано на 03.10.25 в 16:05
Стефан Виет

Стефан Виет – първият инфлуенсър с увреждания у нас

Той се казва Стефан Виет. Приел е за своя мисия да огласява проблемите на хората в колички пред широката общественост. Прави го посредством видеоклипове в социалните мрежи, в които показва различни ситуации от ежедневието и бита на човек, принуден да живее по този начин. Определя себе си като мечтател с големи амбиции. Проявление на тези амбиции..

публикувано на 03.10.25 в 15:10

Честване на 225 години от рождението на Колю Фичето събра учени на национална конференция

Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция "Епохи, личности, памет". Форумът, който тази година има своето четвърто издание, ще събере близо 50 учени, университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цялата страна. Те ще..

публикувано на 02.10.25 в 18:25

Българският принос в изучаването на Антарктида – 3 епизод: Завършен и открит е новия лабораторен блок на българската база

Една от основните задачи в 33-ата българска антарктическа експедиция, извън научната дейност, е завършването на сградата на новия лабораторен блок, каза Камен Недков – командир на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън и още споделя командирът на базата. Това е вторият етап от построяването на лабораторния блок и..

публикувано на 01.10.25 в 12:45