Да си млад учен в България е изключително вълнуващо и интересно, още повече когато има достъп да върши онова, което обича, без да го чувства като "работа". От близо 10 години Мартин Ралчев е в БАН, което му дава достъп до модерни лаборатории и технологии, както и до възможности за разработването на нови технологии и патенти, и до академично израстване. Институтът по роботика допринася чрез работата си младият учен да стане доцент. За това той е благодарен на своите научни ръководители: акад. Чавдар Руменин, проф. Сия Лозанова и директорът на Института проф. Август Иванов.
Всички те не само го подпомагат, но и го вдъхновяват да търси практически решения на сложни научни въпроси. "В хода на своята работа участвам в 8 патента за изобретения и 11 заявки за нови патенти", споделя в ефира на предаването "Следобед за любопитните" Мартин Ралчев. Наградата "Еврика" му е присъдена, тъй като е съавтор в три защитени патента за изобретения, както следва:
1. "Двуосен магниточувствителен сензор, съдържащ елементи на Хол", регистрирано като патент от Патентното ведомство на Република България на 17.07.2023 г. Принос на изобретението е широкият температурен обхват на функциониране, необходим за целите на високоточната и слабополевата магнитометрия. В сферата на приложимост са роботиката и мехатронните системи с изкуствен интелект; квантовата комуникация; 3D роботизираната медицина и минимално инвазивната хирургия, включително лапароскопията; безконтактната автоматика; контролно-измервателната технология; автомобилната промишленост; енергетиката; навигацията; биомедицинските изследвания; военното дело и сигурността; контратероризмът и др.
2. "Робот за почистване на подови повърхности", регистрирано като патент от Патентното ведомство на Република България на 15.08.2023 г.
3. "Робот за UV – дезинфекция", регистрирано като патент от Патентното ведомство на Република България на 16.01.2023 г.
Мартин Ралчев е роден през 1995 г. Средното си образование завършва през 2014 г. в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Христо Ботев“, гр. София. През 2018 г. се дипломира като бакалавър в Техническия университет - София, специалност "Електроинженер“, а през 2020 г. като магистър в същия университет и специалност.
По време на следването си придобива допълнително сертификати за правоспособност, умения и внедряване на опит след преминати курсове на обучение към: Siemens на тема "DESIGO Room Automation“; "АСАП" ЕООД на тема "Работа в екип"; Институт по системно инженерство и роботика на БАН и GK Norge AS на тема "Норвежкият опит за устойчива енергетика и околна среда в България".
Още като студент, Мартин Ралчев проявява задълбочен интерес към сензориката и роботиката и веднага след дипломирането си като магистър с отличие постъпва на работа в Института по Роботика при БАН. Усвоява бързо и компетентно едни от най-съвременните контролно-измервателни технологии. Неговото старание и желание за самоусъвършенстване довежда и до първата му публикация, свързана с елементите на Хол и тяхното приложение. Спечелва конкурс и е зачислен в задочна докторантура. От миналата година е доцент.
Изобретенията, в които участва Мартин Ралчев, са резултат от неговата изследователска дейност по дисертационната му тема в Националния център за компетентност "Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска", който е част от Института по роботика при БАН.
Целия разговор на Ани Костова с Мартин Ралчев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – БНР и личен архив
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
