2
Националният фонд за научни изследвания ще финансира проект на ембриолози за съхраняване на мъжката плодовитост. От 42 проекта ще бъдат финансирани 9, като този на ембриолозите, начело с проф. Пламен Тодоров, е с най-висока оценка – получи 99,5 точки от 100 възможни. За провеждане на изследванията ще бъдат отпуснати 180 000 лева. Проектът е на тема "Криоконсервация и инвитро култивиране на тестикуларни клетки и тъканни фрагменти". В световен мащаб онкологичните заболявания се подмладяват.
Разработва се метод, с който да се върне възможността на момчета, преживели рак, да станат бащи. София и Брюксел са пионери в репродуктивната медицина – ние работим по замразяване на тестикуларна тъкан при онкоболни деца. Първият случай на трансплантирането ѝ беше този януари в Белгия. Успеваемостта на процедурата засега е доказана при маймуни и мишки.
Лечението на рака в повечето случаи включва химио- и лъчетерапия, а те водят до увреждане на сперматогенезата. Затова преди започване на противотуморната терапия пациентите следва да бъдат информирани и да им бъдат предложени опции за запазване на фертилитета. Отсъствието на активна сперматогенеза преди пубертета не позволява замразяването на семенна течност при малки момчета. Вариант при тях е да се получи и криоконсервирана тестикуларна тъкан, съдържаща сперматогониални стволови клетки.
Години по-късно, когато излекуваните вече пациенти са готови да създадат семейство и да имат деца, тъканта се размразява и съхранените герминални клетки се реимплантират в тестисите им. Друга алтернатива е сперматогониалните стволови клетки да бъдат култивирани инвитро и от тях да се получат сперматозоиди, които да се използват. Това е част от по-широка програма за запазване плодовитостта на млади хора, която освен от много други фактори е застрашена и от химио- и лъчетерапията, използвани при раково болните.
При тези терапии наистина се убиват раковите клетки, но се убиват и нормалните. В развитите страни все по-широко навлизат опитите да се запази фертилитетът при младите. Затова е хубаво, преди да пристъпят към по-сериозни терапии при ракови болни или други с автоимунни заболявания, да се погрижат за своя фертилитет, защото след възстановяването си, може да пожелаят да имат деца.
При полово зрелите мъже това не е проблем, но при децата, тези преди пубертета, това е по-трудно поради физиологическото им развитие. При момичетата вече този процес не е експериментален, дори има родени деца, но при момчетата методът все още е експериментален. Необходимо е още да се отработят самите методики и продължават експериментите. Всеки човек носи в организма си стволови клетки, които могат да мутират и да се превърнат в носещи рак, но това е индивидуален процес и въпрос на различни фактори, които влияят на човека", разяснява в ефира на "Следобед за любопитните" проф. Пламен Тодоров – главен ембриолог на България и част от екипа на Института по биология и имунология на размножаването в БАН.
В световен мащаб между 12-15% са безплодните двойки, а в България те са 270 000, информира проф. Тодоров. Причините за това безплодие, според него, са не само биологични, като в почти 50 на сто от случаите проблемите са при жените, а около 30 на сто са проблемите при мъжете, като има и едни 20 процента проблеми и при двамата.
Проф. Пламен Тодоров завършва висше образование в Московската ветеринарна академия през 1988 г. През 1993 г. защитава дисертация по специалност "криобиология", а от 2006 г. е доцент в Института по биология и имунология на размножаването - БАН. В Медицински център "Димитров" работи от създаването на центъра през 1995 г. Съучредител и председател на Българската асоциация по репродуктивна човешка ембриология.
Главен редактор на списание "Ембриология". Първият сертифициран в България главен ембриолог (Senior Clinical Embryologist) от Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE). Специализирал е в Италия, Австрия, Белгия, Германия, Русия и Украйна.
Член е на редица международни научни организации. Има редица научни публикации, голяма част от тях са в реномирани международни издания в областта на асистираната репродукция (Human Reproduction, Fertility and Sterility и др., общ импакт фактор 126). Участвал е с доклади в работата на десетки научни форума у нас и в чужбина. Под негово ръководство успешно са защитени 6 докторантури, 3 текущи докторантури и над 20 дипломни работи.
Разговора на Ани Костова с проф. Пламен Тодоров от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – БНР

Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?..
От 15 август до 15 ноември в сградата на Кръстник Колчовия хан в Регионалният етнографски музей "Етър" е експонирана изложбата "Новото ценно: Съвременно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg