2
Националният фонд за научни изследвания ще финансира проект на ембриолози за съхраняване на мъжката плодовитост. От 42 проекта ще бъдат финансирани 9, като този на ембриолозите, начело с проф. Пламен Тодоров, е с най-висока оценка – получи 99,5 точки от 100 възможни. За провеждане на изследванията ще бъдат отпуснати 180 000 лева. Проектът е на тема "Криоконсервация и инвитро култивиране на тестикуларни клетки и тъканни фрагменти". В световен мащаб онкологичните заболявания се подмладяват.
Разработва се метод, с който да се върне възможността на момчета, преживели рак, да станат бащи. София и Брюксел са пионери в репродуктивната медицина – ние работим по замразяване на тестикуларна тъкан при онкоболни деца. Първият случай на трансплантирането ѝ беше този януари в Белгия. Успеваемостта на процедурата засега е доказана при маймуни и мишки.
Лечението на рака в повечето случаи включва химио- и лъчетерапия, а те водят до увреждане на сперматогенезата. Затова преди започване на противотуморната терапия пациентите следва да бъдат информирани и да им бъдат предложени опции за запазване на фертилитета. Отсъствието на активна сперматогенеза преди пубертета не позволява замразяването на семенна течност при малки момчета. Вариант при тях е да се получи и криоконсервирана тестикуларна тъкан, съдържаща сперматогониални стволови клетки.
Години по-късно, когато излекуваните вече пациенти са готови да създадат семейство и да имат деца, тъканта се размразява и съхранените герминални клетки се реимплантират в тестисите им. Друга алтернатива е сперматогониалните стволови клетки да бъдат култивирани инвитро и от тях да се получат сперматозоиди, които да се използват. Това е част от по-широка програма за запазване плодовитостта на млади хора, която освен от много други фактори е застрашена и от химио- и лъчетерапията, използвани при раково болните.
При тези терапии наистина се убиват раковите клетки, но се убиват и нормалните. В развитите страни все по-широко навлизат опитите да се запази фертилитетът при младите. Затова е хубаво, преди да пристъпят към по-сериозни терапии при ракови болни или други с автоимунни заболявания, да се погрижат за своя фертилитет, защото след възстановяването си, може да пожелаят да имат деца.
При полово зрелите мъже това не е проблем, но при децата, тези преди пубертета, това е по-трудно поради физиологическото им развитие. При момичетата вече този процес не е експериментален, дори има родени деца, но при момчетата методът все още е експериментален. Необходимо е още да се отработят самите методики и продължават експериментите. Всеки човек носи в организма си стволови клетки, които могат да мутират и да се превърнат в носещи рак, но това е индивидуален процес и въпрос на различни фактори, които влияят на човека", разяснява в ефира на "Следобед за любопитните" проф. Пламен Тодоров – главен ембриолог на България и част от екипа на Института по биология и имунология на размножаването в БАН.
В световен мащаб между 12-15% са безплодните двойки, а в България те са 270 000, информира проф. Тодоров. Причините за това безплодие, според него, са не само биологични, като в почти 50 на сто от случаите проблемите са при жените, а около 30 на сто са проблемите при мъжете, като има и едни 20 процента проблеми и при двамата.
Проф. Пламен Тодоров завършва висше образование в Московската ветеринарна академия през 1988 г. През 1993 г. защитава дисертация по специалност "криобиология", а от 2006 г. е доцент в Института по биология и имунология на размножаването - БАН. В Медицински център "Димитров" работи от създаването на центъра през 1995 г. Съучредител и председател на Българската асоциация по репродуктивна човешка ембриология.
Главен редактор на списание "Ембриология". Първият сертифициран в България главен ембриолог (Senior Clinical Embryologist) от Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE). Специализирал е в Италия, Австрия, Белгия, Германия, Русия и Украйна.
Член е на редица международни научни организации. Има редица научни публикации, голяма част от тях са в реномирани международни издания в областта на асистираната репродукция (Human Reproduction, Fertility and Sterility и др., общ импакт фактор 126). Участвал е с доклади в работата на десетки научни форума у нас и в чужбина. Под негово ръководство успешно са защитени 6 докторантури, 3 текущи докторантури и над 20 дипломни работи.
Разговора на Ани Костова с проф. Пламен Тодоров от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – БНР

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...
Преди месеци проф. Милен Георгиев обяви откриването на конкретен вид мед, който забавя остаряването. Вече са готови и документите за европейски патент. "С моя екип работим по този проект, а темата за удължаването на човешкия живот вълнува човечеството, откакто сме напуснали пещерите. Изцяло моята работа през годините е фокусирана върху..
"Много се вълнувам за голямата награда на БАН, тъй като за мен е изключително висока чест , че именно аз бях удостоена с тази награда – Наградата на БАН, която за мен е най-авторитетната, най-старата, най-престижната научна организация в страната. Това е изключително признание за мен и едновременно с това много голяма отговорност, тъй като..
Норвежкият писател, музикант и журналист Ю Несбьо се срещна с българските читатели. Световноизвестният автор на бестселъри в стила Nordic noir – течение..
Американският писател Кърт Вонегът e роден на 11 ноември 1922 година в Индианаполис като най-малкото от три деца. По време на Голямата депресия..
През седмицата в София се проведе Конференцията "Софиянецът Шейх Бали Ефенди". Събитието бе посветено на живота и делото на духовния учител, поет и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg