Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как океаните регулират климатичните промени и какво можем да направим?

| обновено на 25.03.25 в 12:55
Мартин Томов
Снимка: Мая Данчева

Световният океан е неизчерпаем източник на ресурси и жизненоважен компонент за климатичната стабилност на планетата. Въпреки това, много от неговите води не попадат под юрисдикцията на конкретни държави, което създава сериозни предизвикателства за тяхното управление и защита. Мартин Томов, координатор на кампанията "Живо Черно море" към "Грийнпийс", говори за значението на океанското споразумение и какво трябва да направи България, за да се ангажира в този глобален процес.

Какво представлява океанското споразумение?

Океанското споразумение, прието от ООН през 2023 г., е исторически документ, който за първи път позволява създаването на защитени зони в международни води, извън юрисдикцията на всяка конкретна държава. Този договор е уникален, защото има за цел да пази природата и океанските екосистеми от човешка експлоатация и разрушение. Преговорите по споразумението продължиха почти 20 години и са насочени към гарантиране на устойчивото управление на глобалните води.

Каква е ролята на България?

България беше една от първите държави, които подписаха споразумението през септември 2023 г., но все още не е ратифицирала документа, което означава, че не е приключила формалния процес на включването му в българското законодателство. Това е важно, защото ратифицирането на споразумението ще даде на България шанс да бъде лидер в опазването на природата и да допринесе за глобалните усилия за защита на океаните. Мартин Томов отбелязва, че ратифицирането е вторият етап от процеса, който изисква сътрудничество между различни министерства, като Министерството на външните работи и Министерството на околната среда и водите.

Защо България се бави с ратификацията?

Според него основният проблем с ратификацията е административен, тъй като процесът изисква координация между различни институции. Томов посочва, че въпреки важността на споразумението, то не получава достатъчно приоритет сред множеството текущи вътрешнополитически и глобални проблеми. Това забавяне се отразява на възможността България да бъде част от глобалния усилия за опазване на океаните и да изиграе важна роля в международната екологична дипломация.

Какво е значението на океаните за климатичните промени?

Мартин Томов подчертава, че океаните играят ключова роля за регулирането на глобалния климат. Те абсорбират голяма част от въглеродните емисии и осигуряват жизненоважен кислород. Затова опазването на океаните е не само въпрос на екологичен баланс, но и на запазване на условията за живот на Земята. Томов напомня за предшественика на океанското споразумение – Антарктическото споразумение, прието през 60-те години на миналия век, което осигури защитата на Антарктида като неутрална зона за научни изследвания и природозащита, без да се допуска конфронтация между държавите.

Каква е политическата и дипломатическата стойност на ратификацията?

Ратифицирането на океанското споразумение би било не само важен екологичен акт, но и дипломатически успех за България. По думите на Томов, това ще демонстрира ангажираност на страната към глобалните усилия за опазване на природата и ще я постави на картата като отговорен участник в международните екологични инициативи.

Какво следва?

През последните месеци се водят усилия за повишаване на осведомеността относно важността на ратификацията на океанското споразумение чрез петиции и кампании. Мартин Томов и "Грийнпийс" се стремят да дадат необходимия тласък за финализиране на този важен процес, като се надяват, че с повече внимание и подкрепа, България ще направи необходимата стъпка към ратификацията.

Океанското споразумение е възможност за България да покаже лидерство в глобалните усилия за защита на природата и да допринесе за запазването на океаните за бъдещите поколения.

Слушайте! 

По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Асен Масларски (вляво) и Росен Мирчев

Забрана, но не съвсем

В сила е забраната за лов и риболов, но въпреки това има някои "вратички" да се лови риба в тъмната част на денонощието при определени условия. Какви са те и какво ще правят ловците по време на забраната (но не само това), можете да научите от Росен Мирчев и Асен Масларски – гласовете на предаването "И рибар съм, и ловец съм". Чуйте сладката..

публикувано на 24.04.25 в 17:30

За гората българска

В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" отново един до друг са рибарят Асен Масларски и ловецът Росен Мирчев. А разговорът е за гората българска. Поводът е стогодишен, та даже двойно вековен – век навърши Седмицата на гората, век празнува и лесовъдското образование в България! Гост на предаването е инж. Иван Ризов, зам.-директор на..

публикувано на 23.04.25 в 18:00
Проф. Здравка Валерианова

Скрининговото проследяване е отговорност на държавата

Болна тема ли са скрининговите програми в България – въпросът коментира в Lege Artis проф. Здравка Валерианова , онколог с над 30-годишен опит в сферата на регистрация на злокачествените заболявания, епидемиологията на рака и раковия контрол. Онкологичните заболявания са водеща причина за смъртността в световен мащаб, като ключова роля за..

публикувано на 23.04.25 в 13:19

Превенцията и ранната диагностика – акцент в германското здравеопазване

Германия е сред страните с най-изразена демографска криза. Населението остарява, а това поставя сериозни предизвикателства пред здравната и социалната система. Както в много други развити държави, хората в Германия живеят все по-дълго. За последните три десетилетия средната продължителност на живота се е увеличила с около 6 години при мъжете и с около 4..

публикувано на 23.04.25 в 12:25
Д-р Николай Цонев

Хроничните чревни заболявания са често срещан проблем при младите хора

Улцерозен колит и ректорагия – все по-често ли се срещат хроничните заболявания на червата, коментира в Lege Artis гастроентерологът д-р Николай Цонев. В началото на разговора д-р Цонев подчертава, че този тип заболявания са изключително разпространени сред младите хора. Гастроентерологът посочва двете водещи чревни възпаления –..

публикувано на 23.04.25 в 12:05