Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как океаните регулират климатичните промени и какво можем да направим?

| обновено на 25.03.25 в 12:55
Мартин Томов
Снимка: Мая Данчева

Световният океан е неизчерпаем източник на ресурси и жизненоважен компонент за климатичната стабилност на планетата. Въпреки това, много от неговите води не попадат под юрисдикцията на конкретни държави, което създава сериозни предизвикателства за тяхното управление и защита. Мартин Томов, координатор на кампанията "Живо Черно море" към "Грийнпийс", говори за значението на океанското споразумение и какво трябва да направи България, за да се ангажира в този глобален процес.

Какво представлява океанското споразумение?

Океанското споразумение, прието от ООН през 2023 г., е исторически документ, който за първи път позволява създаването на защитени зони в международни води, извън юрисдикцията на всяка конкретна държава. Този договор е уникален, защото има за цел да пази природата и океанските екосистеми от човешка експлоатация и разрушение. Преговорите по споразумението продължиха почти 20 години и са насочени към гарантиране на устойчивото управление на глобалните води.

Каква е ролята на България?

България беше една от първите държави, които подписаха споразумението през септември 2023 г., но все още не е ратифицирала документа, което означава, че не е приключила формалния процес на включването му в българското законодателство. Това е важно, защото ратифицирането на споразумението ще даде на България шанс да бъде лидер в опазването на природата и да допринесе за глобалните усилия за защита на океаните. Мартин Томов отбелязва, че ратифицирането е вторият етап от процеса, който изисква сътрудничество между различни министерства, като Министерството на външните работи и Министерството на околната среда и водите.

Защо България се бави с ратификацията?

Според него основният проблем с ратификацията е административен, тъй като процесът изисква координация между различни институции. Томов посочва, че въпреки важността на споразумението, то не получава достатъчно приоритет сред множеството текущи вътрешнополитически и глобални проблеми. Това забавяне се отразява на възможността България да бъде част от глобалния усилия за опазване на океаните и да изиграе важна роля в международната екологична дипломация.

Какво е значението на океаните за климатичните промени?

Мартин Томов подчертава, че океаните играят ключова роля за регулирането на глобалния климат. Те абсорбират голяма част от въглеродните емисии и осигуряват жизненоважен кислород. Затова опазването на океаните е не само въпрос на екологичен баланс, но и на запазване на условията за живот на Земята. Томов напомня за предшественика на океанското споразумение – Антарктическото споразумение, прието през 60-те години на миналия век, което осигури защитата на Антарктида като неутрална зона за научни изследвания и природозащита, без да се допуска конфронтация между държавите.

Каква е политическата и дипломатическата стойност на ратификацията?

Ратифицирането на океанското споразумение би било не само важен екологичен акт, но и дипломатически успех за България. По думите на Томов, това ще демонстрира ангажираност на страната към глобалните усилия за опазване на природата и ще я постави на картата като отговорен участник в международните екологични инициативи.

Какво следва?

През последните месеци се водят усилия за повишаване на осведомеността относно важността на ратификацията на океанското споразумение чрез петиции и кампании. Мартин Томов и "Грийнпийс" се стремят да дадат необходимия тласък за финализиране на този важен процес, като се надяват, че с повече внимание и подкрепа, България ще направи необходимата стъпка към ратификацията.

Океанското споразумение е възможност за България да покаже лидерство в глобалните усилия за защита на природата и да допринесе за запазването на океаните за бъдещите поколения.

Слушайте! 

По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Невидимите жени: Непроучването на женското здраве като етичен въпрос

Векове наред жената е била обект на медицински интерес главно заради нейните репродуктивни способности и възможността да роди и отгледа здрави деца. Невидимите за медицината жени или как съвременната наука съзнателно пести от познание как женското тяло реагира на лекарства и терапии – разговор във "Време за наука" с журналистката в сферата..

публикувано на 27.05.25 в 11:47

Водещ, създаден с изкуствен интелект, в пресцентъра на фестивала "Арлекин"

Събитието се провежда под патронажа на Министерството на образованието и науката. Виртуалният водещ на новинарски емисии Тео, създаден с изкуствен интелект за Великденския концерт на участници от конкурса "Киното – моя любов, моя песен", част от Международния младежки медиен фестивал "Арлекин", ще се материализира отново във Варна. Обръщението на Тео..

публикувано на 27.05.25 в 11:19
Ядреният тест „Касъл Ромео“ на атола Бикини.

Гласът на времето още говори с взривове

Опенхаймер след изобретяването на ядреното оръжие цитира древноиндийския епос "Бхагавадгита", в който се казва, че когато "блясъкът на хиляда слънца" светне в небето, човекът ще стане заплаха за света. До днес атентатите, терористичните актове и военната надпревара правят така, че чуваме по-често за тях, тоест изобретението на Нобел е по-новинарско..

публикувано на 26.05.25 в 13:29

Как малка българска компания прави хранителни продукти от бирен остатък

В днешното издание на рубриката "Говорят зелените новатори на България" ви срещаме с един от водещите иноватори в устойчивото предприемачество – Денимир Димитров , основател и изпълнителен директор на "Zero Wave", компания с мисия да превръща отпадъци в ценни ресурси. Освен това, той е сред основателите на сдружение "Нулев отпадък България", което..

обновено на 26.05.25 в 10:24

Фолклор и традиции събират етносите в Лозница на едно място

В Лозница днес стартира третото издание на фестивала на етносите под наслов "На една синия, от една паница – под Лозница" . В градския парк ще бъдат представени обичаите и традициите на различните етнокултурни общности в Лудогорието. Фестивалът се организира по проект "Етнокултурното многообразие и културното наследство на Лудогорието", изпълняван от..

публикувано на 26.05.25 в 09:23