Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в конкурса за наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България за 2025 г., проф. д-р Оля Стоилова – ръководител на научно направление "Полимерни биоматериали“ и гл. ас. д-р Катя Каменова-Стоянова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2019 г. гостуваха на предаването "Следобед за любопитните".
"Наградата изявен млад учен в областта на полимерите за мен е първото такова състезание, в което аз участвам, това е и първата ми спечелена награда. За мен това е признание за моя труд и съм много щастлива, както и родителите ми. В състезанието за наградата на името на проф. Иван Шопов, участвах с две статии. В първата статия използваме процеса електроовлакняване, а това е процес, при който от полимерен разтвор или стопилка под действието на силно електрично поле се получават влакна, които имат малък диаметър в наноскалата и се използват за направата на т.нар. "нетъкан текстил" или мат.
В нашата лаборатория ние се стремим да използваме все повече биосъвместими и биоразградими полимери, като полимлечна киселина и други. Интересно тук е, че могат да се включват вещества с различна активност, като например метални наночастици, лекарствени вещества или екстракти от лечебни растения", разказва в ефира на предаването Ина Анастасова.
Получените материали, допълва тя, могат да намерят приложение при пречистването на отпадни води с органични замърсители. Като биосъвместими и биоразградими, използваните при процеса полимери са безвредни за околната среда и могат де са използват в медицината.
Учените в Института по полимери към БАН работят и върху изработването на други материали, които могат да се използват в медицината за лечението на различни заболявания. На Ина ѝ предстои да защити дисертацията си скоро и вероятно след това едногодишно следване в чужбина, но категорично ще се завърне да работи в България именно в Института по полимери към БАН.
"За мен това също бе първото участие и състезание, а загубата още повече ме мотивира да продължа да се занимавам с нещата, които разработваме, и може би следващата година да спечеля наградата. Аз основно се занимавам с разработване на нови системи за пренос на активни вещества, като работим основно с природни полимери и различни вещества като етерични масла, ензими и други. Основната ни цел е разработването на такива системи, които биха могли да са по-ефективни, стабилни и приложими за различни видове терапии. Първо ми предстои да завърша магистърска степен и след това се надявам да ме зачислят за докторантура в института", споделя в предаването "Следобед за любопитните" Анна Пранчева.
"Проф. Иван Шопов бе дългогодишен директор на Института по полимери в БАН. След пенсионирането си той реши да учреди такава награда с цел стимулиране на младите учени до 35 години в развитието им в областта на науката. Със собствени средства той учреди тази награда към Съюза на химиците в България и вече 22 години организира и тържественото връчване, което по традиция се прави на 1-ви март, но тази година се проведе на 17-и март, когато отбелязахме и 90-годишнината на проф. Шопов.
През годините в конкурса са участвали млади учени от цялата страна, а жури от специалисти, не само от института, избират победителя. Голяма част от участниците в този конкурс остават на работа в института, дори директорът ни проф. Петър Петров също е печелил тази награда. Има приемственост", споделя в ефира проф. Оля Стоилова. Тя подробно разказва за трите направления, в които се работи в института и възможностите, които проектите и разработките биха имали при практическото им реализиране.
"Младите хора, които идват при нас в Института по полимери, са мотивирани. Разполагаме с модерна инфраструктура, нови лаборатории и модерна апаратура, която позволява да се правят качествени научни разработки. Като младите учени имат достъп до всичко това. Тези имат възможности за продължаване на обучението в чужбина, както и всички ние имаме възможност за участия в различни конференции по цял свят. Ние не сме голям институт, но екипът ни е сплотен и имаме много приятна работна среда. Бъдещето е на новите видове полимери. В момента тук, заедно с Ани, работим върху проекти, свързани с наноносителите. В наномедицината по цял свят се инвестират много средства и това е едно предизвикателства за учени като нас", заявява в ефира на "Следобед за любопитните" гл. ас. Катя Каменова.
Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..
Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и..
Когато бях малка, в научнопопулярно списание (може би "Космос"), прочетох за антигравитационния хълм в Салала. Тогава султанатът Оман ми се струваше толкова невъобразимо далечен и екзотичен! Щом имах възможност да посетя тази държава, освен Руб Ал Хали, втората по големина пустиня в света след Сахара, бях много ентусиазирана да видя това магнетично..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в общочовешкото психическо функциониране. Още оттогава вълшебната приказка е част от професионалния психоаналитичен и терапевтичен арсенал. "Приказката е мост между съзнаваното и несъзнаваното… ние..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg