Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в конкурса за наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България за 2025 г., проф. д-р Оля Стоилова – ръководител на научно направление "Полимерни биоматериали“ и гл. ас. д-р Катя Каменова-Стоянова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2019 г. гостуваха на предаването "Следобед за любопитните".
"Наградата изявен млад учен в областта на полимерите за мен е първото такова състезание, в което аз участвам, това е и първата ми спечелена награда. За мен това е признание за моя труд и съм много щастлива, както и родителите ми. В състезанието за наградата на името на проф. Иван Шопов, участвах с две статии. В първата статия използваме процеса електроовлакняване, а това е процес, при който от полимерен разтвор или стопилка под действието на силно електрично поле се получават влакна, които имат малък диаметър в наноскалата и се използват за направата на т.нар. "нетъкан текстил" или мат.
В нашата лаборатория ние се стремим да използваме все повече биосъвместими и биоразградими полимери, като полимлечна киселина и други. Интересно тук е, че могат да се включват вещества с различна активност, като например метални наночастици, лекарствени вещества или екстракти от лечебни растения", разказва в ефира на предаването Ина Анастасова.
Получените материали, допълва тя, могат да намерят приложение при пречистването на отпадни води с органични замърсители. Като биосъвместими и биоразградими, използваните при процеса полимери са безвредни за околната среда и могат де са използват в медицината.
Учените в Института по полимери към БАН работят и върху изработването на други материали, които могат да се използват в медицината за лечението на различни заболявания. На Ина ѝ предстои да защити дисертацията си скоро и вероятно след това едногодишно следване в чужбина, но категорично ще се завърне да работи в България именно в Института по полимери към БАН.
"За мен това също бе първото участие и състезание, а загубата още повече ме мотивира да продължа да се занимавам с нещата, които разработваме, и може би следващата година да спечеля наградата. Аз основно се занимавам с разработване на нови системи за пренос на активни вещества, като работим основно с природни полимери и различни вещества като етерични масла, ензими и други. Основната ни цел е разработването на такива системи, които биха могли да са по-ефективни, стабилни и приложими за различни видове терапии. Първо ми предстои да завърша магистърска степен и след това се надявам да ме зачислят за докторантура в института", споделя в предаването "Следобед за любопитните" Анна Пранчева.
"Проф. Иван Шопов бе дългогодишен директор на Института по полимери в БАН. След пенсионирането си той реши да учреди такава награда с цел стимулиране на младите учени до 35 години в развитието им в областта на науката. Със собствени средства той учреди тази награда към Съюза на химиците в България и вече 22 години организира и тържественото връчване, което по традиция се прави на 1-ви март, но тази година се проведе на 17-и март, когато отбелязахме и 90-годишнината на проф. Шопов.
През годините в конкурса са участвали млади учени от цялата страна, а жури от специалисти, не само от института, избират победителя. Голяма част от участниците в този конкурс остават на работа в института, дори директорът ни проф. Петър Петров също е печелил тази награда. Има приемственост", споделя в ефира проф. Оля Стоилова. Тя подробно разказва за трите направления, в които се работи в института и възможностите, които проектите и разработките биха имали при практическото им реализиране.
"Младите хора, които идват при нас в Института по полимери, са мотивирани. Разполагаме с модерна инфраструктура, нови лаборатории и модерна апаратура, която позволява да се правят качествени научни разработки. Като младите учени имат достъп до всичко това. Тези имат възможности за продължаване на обучението в чужбина, както и всички ние имаме възможност за участия в различни конференции по цял свят. Ние не сме голям институт, но екипът ни е сплотен и имаме много приятна работна среда. Бъдещето е на новите видове полимери. В момента тук, заедно с Ани, работим върху проекти, свързани с наноносителите. В наномедицината по цял свят се инвестират много средства и това е едно предизвикателства за учени като нас", заявява в ефира на "Следобед за любопитните" гл. ас. Катя Каменова.
Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Юлияна Атанасова е биолог и главен асистент в Националния център по заразни и паразитни болести. Тя, заедно със свои колеги, работи по проект за откриването на нетуберкулозни микобактерии в пещерен биофилм и карстови води в България. "След като приключим проекта, очакваме да продължим с идентифицирането на нетуберкулозните микобактерии, но..
Кореспондентът на "Покана за пътуване" в Испания Бойка Велинова този път ни отвежда чак до Южна Америка, за да ни разкаже как празнуват Великден в Гватемала и Бразилия. Тя не умее да стои в зоната на комфорта и да обуздава любопитството си към живота, затова си причинява дълги пътешествия из целия свят, които след това споделя с удоволствие. Посетила..
Това е каузата на Диляна Денева, консултант по достъпна среда с международен опит. Завършила е психология в британския университет The Open University . Между 2013 г. и 2018 г. работи като координатор на различни проекти, свързани с достъпността и социалното включване на хората с увреждания в европейската неправителствена организация European..
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
На 3 май Стара Загора ще бъде домакин на Националния хоров фестивал "Августа Траяна", който събира 16 хорови формации от различни краища на България ...
В рубриката "Разговорът" на предаването “Нашият ден” разговаряхме с Григор Даулов – кмет на най-малката община в България, Чавдар, за една особено..
Къде в общуването между политиците и гражданите можем да поставим израза "Да разлаем балъците", кога властимащите използват такава стратегия към..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg