"Пожелай си нещо" на гръцката режисьорка Пени Панайотопулу беше част от Балканския конкурс на 29-ия София филм фест. Филмът представлява социална драма, която пресъздава градски пейзажи и жизнени пространства, пълни със социални разломи, в които главният герой Костас губи контрол над себе си и с неимоверни усилия успява да запази вярата си в доброто у хората.
"Филмът разказва историята на младеж, който работи в една обществена болница в Гърция. Той не е от заможно семейство, но е щастлив. Не иска много от живота, няма големи амбиции, обикновен човек. Като човек от нашия квартал. Брат му обаче умира и се налага той да се погрижи за дъщеря му. Тъкмо тогава тези икономически несгоди, които му се случват, го водят до още по-голяма катастрофа. Много е трудно за някого, който не вижда слънцето, да запази духа си и да успее да се справи с проблемите. Коста въпреки това се опитва", разяснява сюжета режисьорката.
Нейният герой се забърква в съмнителни сделки, неоснователно обвинява лекарите в небрежност, и се оказва пред морална дилема.
"Вярвам, че слънцето се намира вътре в нас. Дори животът да се влошава, даже когато нещата са най-мрачни, тогава слънцето се вижда повече. Сега обаче, в наше време, е много трудно хората да видят какво им подхожда и какво в действителност трябва да оценят. Мисля, че предвид сегашното общуване, наистина е все по-трудно. Никой не говори за това, което му липсва, за реалните проблеми, всички само търсим нещо и сякаш постоянно жертваме от себе си", обяснява Пени Панайотопулу.
Повече за това какво реално си пожелава човек и как виждаме света днес, чуйте от режисьорката в звуковия файл. Преводът от гръцки е на Петриела Бачева.
Снимки – СФФ
Живописецът и уебдизайнер Любомира Попова говори в "Нашият ден" за брандирането при създаване на културни събития – за следването или избягването на трендовете, за подходящите и неподходящи визуални елементи, за сложните и прости послания. "Съвременният творец е много по-свободен да бъде себе си, да изразява концепциите си по начина, по който..
"Знаете ли, че ако зиме ядеш пресни краставици, устата ти мирише на пролет", смята Антон Павлович Чехов. От него можем да разберем и друго – какво ни носят, а и взимат, невъзможността, загубата на илюзиите и сложния любовен танц на привличане и отблъскване. Поне така е в "Краят на градината" – историята за неговия начин да обича, история, която той..
Днес (9 април) от 18 ч. в Новата конферентна зала на Софийския университет ще бъде представена книгата на Франческа Земярска "Маска и глас в творчеството на Маргьорит Юрсенар". В "Нашият ден" литературоведът Камелия Спасова разказва повече за този своеобразен разговор между Земярска и първата жена, станала член на Френската академия през 1980..
"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от новоразкрити факти, които ни позволяват да предложим и една възможна цялостна систематизация на творчеството ѝ. Това е първата по рода си експозиция, в която са включени повече от 60 творби на художничката,..
Премиерният спектакъл "Игра на котки" е копродукция на Театрално-музикалния център в Кърджали и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Режисьор е Александър Туник, който е студент по "Режисура за драматичен театър" в класа на проф. Пламен Марков. Автор на пиесата e унгарският драматург Ищван Йоркен. Той изпада в немилост след революцията през 1956 година..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Изложбата "Атон в рисунки и фотографии" на известния художник Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев , която бе представена, под патронажа на президента..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg