"Пожелай си нещо" на гръцката режисьорка Пени Панайотопулу беше част от Балканския конкурс на 29-ия София филм фест. Филмът представлява социална драма, която пресъздава градски пейзажи и жизнени пространства, пълни със социални разломи, в които главният герой Костас губи контрол над себе си и с неимоверни усилия успява да запази вярата си в доброто у хората.
"Филмът разказва историята на младеж, който работи в една обществена болница в Гърция. Той не е от заможно семейство, но е щастлив. Не иска много от живота, няма големи амбиции, обикновен човек. Като човек от нашия квартал. Брат му обаче умира и се налага той да се погрижи за дъщеря му. Тъкмо тогава тези икономически несгоди, които му се случват, го водят до още по-голяма катастрофа. Много е трудно за някого, който не вижда слънцето, да запази духа си и да успее да се справи с проблемите. Коста въпреки това се опитва", разяснява сюжета режисьорката.
Нейният герой се забърква в съмнителни сделки, неоснователно обвинява лекарите в небрежност, и се оказва пред морална дилема.
"Вярвам, че слънцето се намира вътре в нас. Дори животът да се влошава, даже когато нещата са най-мрачни, тогава слънцето се вижда повече. Сега обаче, в наше време, е много трудно хората да видят какво им подхожда и какво в действителност трябва да оценят. Мисля, че предвид сегашното общуване, наистина е все по-трудно. Никой не говори за това, което му липсва, за реалните проблеми, всички само търсим нещо и сякаш постоянно жертваме от себе си", обяснява Пени Панайотопулу.
Повече за това какво реално си пожелава човек и как виждаме света днес, чуйте от режисьорката в звуковия файл. Преводът от гръцки е на Петриела Бачева.
Снимки – СФФ
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg