"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в различни групи "мемове" (или "мемета"), посветени на днешния нашенец и неговите прояви в типични житейски ситуации.
Класѝка е противоречив образ – примитивен, простоват, нагъл, но и жизнен и явно неотменно свързан със собствената ни представа за нас самите. Той говори малко, но начинът, по който е описан, има много специфични особености – граматически, лексикални и стилистически.
"Някъде на границата на класическия фолклор и новата следосвобожденска епоха Алеко Константинов създава своя Бай Ганьо и той се влива в културно-психологическия масив на народа, ставайки единна иманентна част от неговото мислене, неговото самосъзнание, неговата себерефлексия. Така че сега съвременният потребител на интернет, българин, като отвори фейсбук и попадне на някаква шега за новия Бай Ганьо, в него се събужда онова атавистично чувство за присмехулност и подигравка с безкултурието, с безпардонността, с простащината и чувството за себеирония, себенадсмиване и себекорекция. Затова този образ е толкова гъвкав, възприемчив по отношение на интернет аудиторията, жилав, устойчив, защото не само, от една страна, е модерен в сферата на "техноса", а от друга страна, пък е дълбоко класически същностен, естествен за културното съзнание и психичните нагласи на българина.", казва Богдан Дичев за слушателите на предаването "За думите".
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
