150 години от рождението на Елена Карамихайлова

"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от новоразкрити факти, които ни позволяват да предложим и една възможна цялостна систематизация на творчеството ѝ. Това е първата по рода си експозиция, в която са включени повече от 60 творби на художничката, от държавни и частни колекции, което я прави най-плътния визуален разказ, създаван досега за нея. 

Нещо повече, изложбата може да бъде мислена както опит за очертаване на целия ѝ артистичен път, творчески фокусирания, теми, развитие на стила, но и като предложение за разбиране на личността на художничката – нейният характер, тревоги, вълнения, разочарования, страхове и една тиха, обемаща като че ли цялото й битие – самота, с която ще остане свързана до края на своя земен път. И огорчаващо – ще продължи да я следва и след смъртта ѝ, когато всичко онова, на което е отдала цялото си съществуване, ще остане неразказано." – думи на кураторите Пламен Петров и Рамона Димова.

Изложбата е съвместна инициатива на екипите на Художествена галерия - Казанлък и Художествена галерия "Елена Карамихайлова" – Шумен и се посвещава на изкуствоведа и наш учител доц. д-р Ружа Маринска (1944–2022), допълват те.

"Силен характер, силен дух и огромен талант, отдаден всецяло на изкуството" – така изкуствоведът доц. д-р Ружа Маринска, преди десетилетие, описа първото действително ярко присъствие на жена-художник в българската история на изкуството. Името ѝ не ни звучи чуждо, но за съжаление като при десетки други примери, творчеството ѝ остава слабо познато на публиката и все още ненамерило свои изследователи. Въпреки че става дума за жена, която е част от една значима фамилна история, без чието присъствие и дела разказът за развитието на страната ни би бил непълен, и със сигурност – ощетен.

Въпреки че става дума за художествено наследство, което не само че "със своята живописна култура, чувствителност и техника влияе значително върху развитието на българската живопис", но и по-важното – със своите качества, то "ни дава лице", с което да се явим както пред Европа, така и пред света. Името Елена Карамихайлова е било обект на разглеждане в немалко научни и критически публикации на фигури като Сирак Скитник, Никола Мавродинов, Асен Василиев, Ирина Михалчева, Кирил Кръстев, Дора Каменова, Бисера Йосифова, Мира Димитрова - Тасева, Ирина Генова, Милена Георгиева, Анелия Николаева. 

Това обаче се оказва недостатъчно – житейският и творческият ѝ път задават множество въпроси, които не са намерили своите отговори. Сред тях е дори годината на раждане на художничката, която според утвърдения разказ е 1875 г., но има поне два документа, които ни препращат към 1877 г. 

Когато към това добавим незнанието ни за годините на обучение на Елена Карамихайлова във Виена и Мюнхен, които според различните автори варират от 1895 до 1910 г., както и разпръснатото ѝ творчество, а навярно част от него и изгубено безвъзвратно, възстановяването на разказа за личността и наследството ѝ, се превръща в сложна и трудоемка изследователска задача, моментните резултатите от която са побрани именно в настоящата изложба. Към нея се подготвя печатно издание, чието представяне ще бъде част от образователната програма, съпътстваща изложбата през май, юни и юли. 

Експозицията ще остане в Художествена галерия - Казанлък до 17 август.

Димитрина Кюркчиева разговаря в "Артефир" с изкуствоведа Пламен Петров – куратор на изложбата и директор на галерията. Чуйте звуковия файл.

Снимки – Художествена галерия - Казанлък