Обикновено говорим за комунистическия режим в историята на България като за "близко минало". А междувременно на натрупаха над три десетилетия още по-близко минало. И също така междувременно различни поколения достигат до своята зрялост, а част от нея е събуденият интерес към миналото, към знанието и разбирането за него, към неговото осмисляне.
Те го откриват и преоткриват през своя поглед, през породилата се у тях необходимост "да открият своите корени", както точно го определи посетителка в изложбата "Картография на отсъствието" на Красимира Буцева, представена в галерия ИСИ-София до 27 април. И когато те са в едно травматично минало, въпросът е не само да го знаят и помнят, но и да го пресъздадат сетивно, доколкото това е възможно със средствата на изкуството.
Успоредно с това и интересът към по-близкото минало, особено към т.нар. преход, се засилва откъм различните поколения. През различния опит и поглед към него – който е едновременно перспективен и ретроспективен, докато естествено преминава в днешната ни съвременност. Именно тези гледни точки към периода след падането на комунистическия режим в България се засичат в проекта "Тази изложба щеше да е за кич", представен в "Ко-оп" до 30 април.
За тези две изложби в "Музей в ефира" разговарят Диана Попова, Гергана Минкова, Андрея Гандева и Вероника Десова.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg