Памет и кич

Обикновено говорим за комунистическия режим в историята на България като за "близко минало". А междувременно на натрупаха над три десетилетия още по-близко минало. И също така междувременно различни поколения достигат до своята зрялост, а част от нея е събуденият интерес към миналото, към знанието и разбирането за него, към неговото осмисляне.

Те го откриват и преоткриват през своя поглед, през породилата се у тях необходимост "да открият своите корени", както точно го определи посетителка в изложбата "Картография на отсъствието" на Красимира Буцева, представена в галерия ИСИ-София до 27 април. И когато те са в едно травматично минало, въпросът е не само да го знаят и помнят, но и да го пресъздадат сетивно, доколкото това е възможно със средствата на изкуството.


Успоредно с това и интересът към по-близкото минало, особено към т.нар. преход, се засилва откъм различните поколения. През различния опит и поглед към него – който е едновременно перспективен и ретроспективен, докато естествено преминава в днешната ни съвременност. Именно тези гледни точки към периода след падането на комунистическия режим в България се засичат в проекта "Тази изложба щеше да е за кич", представен в "Ко-оп" до 30 април.

За тези две изложби в "Музей в ефира" разговарят Диана Попова, Гергана Минкова, Андрея Гандева и Вероника Десова.