С планетата Земя се случва това, което се е случвало преди милиони години и ще продължава да се случва. Земята представлява една страшно сложна самоорганизираща се и самоконтролираща се жива система. Ние си мислим, че Земята е мъртва, но тя е жива система и ако погледнете в сайтовете на големите сеизмологични агенции, ще намерите доказателство за това, защото непрекъснато има земетресения, изригвания на вулкани и последствията от живота на твърдата земя, океаните и атмосферата – основните обвивки на планетата ни. С авторитета си на учен твърдя, че това което наблюдаваме през последните години, свързано с процеса на глобалното затопляне, е съществувало и преди на Земята.
Това разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Кристалина Стойкова. Проф. Кристалина Стойкова е от Геологическия институт на БАН, секция "Палеонтология, стратиография и седиментология". През последните 10-15 години във фокуса на внимание са палеоклиматичните промени, които са климатичните промени в историята на Земята, както и палеообстановките в различните епохи, които са се редували на територията на България. Направленията, в които работи проф. Стойкова, са "Климатични промени, рискове и природни ресурси" и "Астрономия, космически изследвания и технологии".
"През годините на своята работа съм изследвала няколко глобални затопляния, последното от които се е случило преди 55 милиона години. Благодарение на геоложките запазени архиви учените установяваме как тогава Земята е преминала през това много голямо затопляне. Изследвайки го тогава, днес ние можем с много голяма точност да дадем реални параметри на бъдещия климатичен модел, да прогнозираме какво може да се случи в климатичната система на планетата.
Ако се обърнем назад в миналото, можем да кажем, че най-силната фаза на глобалното затопляне е продължила 10 000 години и тогава средногодишната температура на Земята се е повишила с 9 градуса.
Това обаче е оказало огромно влияние върху всички живи организми на планетата, като най-силно са били засегнати екосистемите, които са живеели в най-високите северните и южни ширини, защото там температурата най-много се е повишила, докато около екватора повишението е било значително по-малко. Реално тогава човекът все още не е съществувал на Земята, а цялата система е преминала през това глобално затопляне.
След преминаването на този процес следва охлаждане и планетата достига до ледената епоха. Ние в момента тъкмо излизаме от този ледников период с един тренд към глобално повишаване на температурите. Човекът не може да спре процеса на затоплянето, защото движещите сили са извън човешките възможности.
Това са планетарните и астрономични фактори, които действат на Земята, т.е. слънчевото греене, наклонът на оста, позицията ѝ в галактиката и т.н. Има и вътрешни фактори – като движението на континентите и океаните, вулканите и земетресенията. Всички тези фактори, комбинирани и много фино балансирани, определят процесите на планетата.
Човекът започва да има отпечатък едва в последните няколко века, примерно от 300-400 години от началото на индустриалната ера, когато започва да продуцира парникови газове и да изгаря изкопаеми горива. И тези организми, които не успеят да се адаптират при тези циклични промени по естествен начин, загиват, но онези, които останат, са адаптирани за живот при новите условия.
Човекът реално не може да разруши планетата, но може да унищожи висшите организми и да върне живота тук на примитивно ниво, т.е. на планетата Земя няма да има високоорганизиран живот такъв, какъвто имаме сега. Затова и науката трябва да продължи да изучава саморегулиращата се и добре организирана планета Земя и да се опита да предотврати използването на тези постижения за деструктивни цели", категорична е проф. Стойкова.
Цялото интервю от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с проф. Кристалина Стойкова можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
