С планетата Земя се случва това, което се е случвало преди милиони години и ще продължава да се случва. Земята представлява една страшно сложна самоорганизираща се и самоконтролираща се жива система. Ние си мислим, че Земята е мъртва, но тя е жива система и ако погледнете в сайтовете на големите сеизмологични агенции, ще намерите доказателство за това, защото непрекъснато има земетресения, изригвания на вулкани и последствията от живота на твърдата земя, океаните и атмосферата – основните обвивки на планетата ни. С авторитета си на учен твърдя, че това което наблюдаваме през последните години, свързано с процеса на глобалното затопляне, е съществувало и преди на Земята.
Това разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Кристалина Стойкова. Проф. Кристалина Стойкова е от Геологическия институт на БАН, секция "Палеонтология, стратиография и седиментология". През последните 10-15 години във фокуса на внимание са палеоклиматичните промени, които са климатичните промени в историята на Земята, както и палеообстановките в различните епохи, които са се редували на територията на България. Направленията, в които работи проф. Стойкова, са "Климатични промени, рискове и природни ресурси" и "Астрономия, космически изследвания и технологии".
"През годините на своята работа съм изследвала няколко глобални затопляния, последното от които се е случило преди 55 милиона години. Благодарение на геоложките запазени архиви учените установяваме как тогава Земята е преминала през това много голямо затопляне. Изследвайки го тогава, днес ние можем с много голяма точност да дадем реални параметри на бъдещия климатичен модел, да прогнозираме какво може да се случи в климатичната система на планетата.
Ако се обърнем назад в миналото, можем да кажем, че най-силната фаза на глобалното затопляне е продължила 10 000 години и тогава средногодишната температура на Земята се е повишила с 9 градуса.
Това обаче е оказало огромно влияние върху всички живи организми на планетата, като най-силно са били засегнати екосистемите, които са живеели в най-високите северните и южни ширини, защото там температурата най-много се е повишила, докато около екватора повишението е било значително по-малко. Реално тогава човекът все още не е съществувал на Земята, а цялата система е преминала през това глобално затопляне.
След преминаването на този процес следва охлаждане и планетата достига до ледената епоха. Ние в момента тъкмо излизаме от този ледников период с един тренд към глобално повишаване на температурите. Човекът не може да спре процеса на затоплянето, защото движещите сили са извън човешките възможности.
Това са планетарните и астрономични фактори, които действат на Земята, т.е. слънчевото греене, наклонът на оста, позицията ѝ в галактиката и т.н. Има и вътрешни фактори – като движението на континентите и океаните, вулканите и земетресенията. Всички тези фактори, комбинирани и много фино балансирани, определят процесите на планетата.
Човекът започва да има отпечатък едва в последните няколко века, примерно от 300-400 години от началото на индустриалната ера, когато започва да продуцира парникови газове и да изгаря изкопаеми горива. И тези организми, които не успеят да се адаптират при тези циклични промени по естествен начин, загиват, но онези, които останат, са адаптирани за живот при новите условия.
Човекът реално не може да разруши планетата, но може да унищожи висшите организми и да върне живота тук на примитивно ниво, т.е. на планетата Земя няма да има високоорганизиран живот такъв, какъвто имаме сега. Затова и науката трябва да продължи да изучава саморегулиращата се и добре организирана планета Земя и да се опита да предотврати използването на тези постижения за деструктивни цели", категорична е проф. Стойкова.
Цялото интервю от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с проф. Кристалина Стойкова можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Националният етнографски музей при БАН откри нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе – митология и наука". Тя представлява вълнуващо пътуване в света на звездите от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта, съобщават организаторите. "Тази изложба е плод на двугодишен труд. Идеята се роди, тъй като аз съм любител..
Фондация "Сийдър" - НПО, която се грижи и помага на уязвими деца и възрастни, събра своите дарители, партньори и доброволци на традиционния си Ден на признателността в края на май. Беше представен финансовият отчет на организацията, както и постиженията ѝ през изминалата година, вълнуващи истории от живота в семейните къщи и 20 специални отличия за..
Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Природно земеделие – епизод 1: Биодинамично земеделие Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята,..
България отдавна влиза в полезрението на Русия – имперска, съветска, путинска. За това свидетелства и одиозното външнополитическо мероприятие, наречено "Соболева акция". Тя се осъществява в края на 1940 г., когато все още националсоциалистическа Германия и болшевишка Русия са съюзници вследствие подписания пакт "Молотов-Рибентроп". В него двете..
Трудно е да си представим, но преди 50 години на най-посещаваният тайландски курорт – остров Пукет не е имало нито хотели, нито туристи. Местните добивали калай, отглеждали каучукови дървета, ловели риба и приемали километричните плажове, топлото море и красивите гледки за даденост. Всичко се променя през 1974 г., когато снимачният екип на "Мъжът..
Политическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Веселин Стойнев , автор в DW и заместник главен редактор на "Би..
От днес в галерия "Риволи" може да бъде видяна изложбата "Френското изкуство". Галерия "Риволи" представя изложбата "Френското изкуство", която събира в..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg